Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 76

— Така и ще направим, Клипер — заяви Самурай. — За разлика от Куин, аз все още държа на своята чест и лоялност. Макар да не желая да летя с него, ще трябва да се подчиня. Но не искам да говоря с него и няма да го направя.

Той завъртя стола си и се обърна с гръб към тях. Мейсфийлд погледна Куин, кимна към празните маси в ъгъла и тръгна нататък. Куин го последва мълчаливо, като се опитваше да избягва погледите на останалите пилоти.

— Дойдохме да видим каква ще е реакцията — промърмори Мейсфийлд. — И видяхме…

— Видяхме — повтори като ехо Куин и в гласа му се долови горчивина. — Но по-добре така — да ти кажат всичко в очите.

— Не му позволявай да те ядоса — посъветва го Мейсфийлд. — Сигурно ти се сърди, задето един истински благороден воин като него ще трябва да загине редом с отрепки като теб.

Куин го погледна изпод вежди.

— Така ли разбираш заповедите?

— Какво има да им разбирам? — тросна се Мейсфийлд. — Това си е чисто самоубийствена мисия и толкоз. От три седмици зхиррзхианците проникват към вътрешността на Общността — бавно, методично, с всички необходими предпазни мерки. Повече от всякога ни е необходима кратка почивка, но преди това трябва да им отнемем инициативата. Най-добрият начин за това е като ги накараме да върнат част от силите си за подпомагане на собствената си отбрана. Ето защо на нас се падна късата сламка и почетното право да им разбием муцуните.

— Здрасти — обади се един дрезгав глас зад Куин. — Нещо против, да се присъединя към вас?

— Нищо — отвърна Куин, без да се обръща, но малко учуден, че някой от пилотите е склонен да си развали репутацията, като го видят в тяхната компания. Той се обърна и…

Повдигна учудено вежди. Зад него стоеше млада жена.

Всъщност бяха три млади жени. И трите в униформи на копърхед.

— Но моля ви — седнете — покани ги Клипер, след като забеляза, че Куин временно е онемял. — Трябва да извините моя приятел — той е малко срамежлив.

— Сигурно това ще е причината — изръмжа Куин и му хвърли ядосан поглед. Жените-пилоти сред копърхед все още бяха голяма рядкост. Да срещнат три наведнъж бе истинско чудо.

Пък и Мейсфийлд навярно ги бе видял да се приближават към тях от другия край на стаята. Можеше поне да го предупреди.

— Не ми изглежда никак срамежлив — рече първата жена и го огледа с преценяващ поглед, докато трите се настаняваха край масата.

— Още от коридора чухме как Самурай се заяжда с вас — добави втората.

— Славата се носи пред мен — промърмори Куин.

— Нека това не ви тревожи — посъветва го първата жена. Самурай е отколешен противник на промените в копърхед, които вие предложихте и отстоявахте. Останалите ги приеха по-скоро като необходимо зло.

Което беше и неговото мнение.

— Нямаше да настоявам, ако не смятах, че е наложително — рече им той.

— Разбира се — съгласи се първата жена. — Аз съм командир Минди Шреууд-Луис от „Сигма Пет“, по прякор Мечтателката. Това е моят навигатор Карен Томпсън, „Хитрушата“.

— Аз съм Филис Берлингери — „Експерт“ — заговори третата жена. — Летя с Ед Хокинс — „Ястреба“. Той отиде да провери как е нашата машинка.