Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 75

Той млъкна, защото насреща им се появи млад момък в униформа на копърхед.

— Охо — ето я и свежата кръв — подвикна той и размаха халба в знак на поздрав. — Заповядайте, господа, колегите нямат търпение да се запознаят с вас.

Куин погледна към Мейсфийлд и забеляза, че е присвил леко устни. Самият Куин не си правеше илюзии за чистосърдечността на това посрещане — знаеше, че името му все още не се радва на популярност сред копърхед.

— Ще ида да си разопаковам багажа — подхвърли той. — Вие вървете при тях.

— Забрави, Маестро — спря го решително Паладин. — Предстои ни да летим и да се бием заедно. Нищо лошо няма преди това да изпием по няколко питиета в обща компания.

— Той е прав — обади се вторият пилот на Паладин, Дазлър. — Ако има някой сред нас, който не може да се справи с подобни неща, по-добре да го знаем кой е отсега.

За съжаление, беше точно така.

— Е, добре — склони Куин. — Да вървим тогава.

Дневната беше по-просторна, отколкото бе очаквал, въпреки че я използваха всички пилоти, които не бяха на дежурство, а това означаваше повече от четирийсет души.

Младежът ги отведе към най-голямата и шумна компания и се обърна към присъстващите:

— Моля за малко внимание. Нека първо се представим. Казвам се Стив Кук, „Тигана“, и съм със „Сигма 5“. Руснакът там е моят навигатор. Арютин — „Мошеника“. А вие сте Клипер и отделение „Омикрон Четири“, нали?

— Точно така — кимна Мейсфийлд. — Тъкмо пристигаме от Едо.

— Така чухме — обади се един от мъжете на масата. — Сигурен съм, че вашето приятелче ще трябва здравата да се потруди, за да си изтрие срама от челото.

— Какво имаш предвид? — попита го Клипер хладно.

Мъжът се надигна. Имаше скулести ориенталски черти.

— Какво имам предвид ли? — повтори той. — Ами това, че с вас е Адам Куин — Маестрото. Говори се, че бил много добър с ножа — особено когато трябва да го забие в гърба на някой свой другар.

В стаята се възцари гробно мълчание.

— Ако имаш нещо против Адам Куин, нека го чуем веднага — предложи Мейсфийлд. — Започни с името си.

— Командир Рафе Таока от „Капа Две“ — представи се мъжът. — „Самурай“. Това е прозвище, останало от една епоха, когато мъжката чест и достойнство все още са значели нещо. Добродетели, които вие, хората от Севернокоординационния съюз, май вече сте забравили.

— Мисля, че националната гордост няма нищо общо с това, Самурай — отвърна Клипер. — Опитай се да запазиш проблема в рамките на копърхед.

Самурай изсумтя.

— Да го запазя в рамките на копърхед? Хубав съвет, но не става, когато се касае за твоето приятелче. С действията си в Севернокоординационния парламент той засрами всички ни.

— Всъщност спасих живота на много копърхед — намеси се Куин. — Може би дори твоя.

— Той е предател — продължи ядосано Самурай, без дори да поглежда към Куин. — Предател и страхливец, чието присъствие тук ни оскърбява. Нямам никакво намерение да летя с този тип.

— Никой не те пита какво искаш, Самурай — отвърна с леден глас Клипер. — Това е война, а от нас, миротворците, се иска да си вършим работата.