Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 43

Оставаше им само подземната сграда.

Тя надникна вътре. Зад вратата имаше къс коридор, не по-дълъг от три разкрача и широк два, озарен от мъждивата слънчева светлина. В дъното на коридора имаше стълбище, което се губеше надолу в мрака. Ако се спуснеха там…

— Твърде рисковано — отбеляза застаналият зад нея Тбв-охнор. — Цялата сграда, изглежда, е изградена от метал — ще бъдем напълно отрязани от връзката ни със старейшините.

Клнн-даван-а се намръщи. Да са изолирани от старейшините означаваше, че ще бъде прекъсната връзката им и с техните фссс-органи. Ако телата им бъдеха унищожени долу, никой от тях нямаше да може да се въздигне в старейшинство — всички щяха да са безвъзвратно мъртви.

— Но пък нали дойдохме тук тъкмо за да огледаме подземната сграда — продължи Тбв-охнор и пристъпи предпазливо през прага. — Вие тримата… — той посочи с език трима от войниците — ще останете тук. Използвайте тази стая за укритие, а старейшините нека коригират стрелбата — възможно е да се затрудните заради ограничената видимост в района. А вие двамата ще дойдете с мен и изследовател Клнн-даван-а. — Той я улови за ръката и я поведе надолу по стълбата.

Изведнъж отзад ги застигна разтърсваща вълна и Клнн-даван-а залитна.

Опита се да се подпре на стената. Тбв-охнор я дръпна към себе си и тя се подпря на рамото му.

— Продължавай надолу! — извика й той. — Ще се върнат отново само след няколко удара.

Продължиха да се препъват в сумрака по стълбите. Постепенно зениците й се разшириха достатъчно, за да улавя микроскопичните остатъци от светлина, които се процеждаха откъм горния коридор.

Над тях отекна още един тътен, много по-силен от първия. Клнн-даван-а се вкопчи в перилата, погледна през рамо и за миг мярна сред отблясъците от експлозията силуетите на приклекналите горе войници — стреляха по прелитащия ниско над тях кораб на хората-завоеватели.

— Там долу май има още една врата — каза Тбв-охнор, когато тътнежите утихнаха. — Как смяташ, дали отварящият механизъм ще е същият?

— Можем само да се надяваме — отвърна Клнн-даван-а, благодарна, че войникът се опитва да насочи мислите й встрани от грозящата ги опасност. — Странно обаче — горната врата не изглеждаше никак солидна. Сякаш хората-завоеватели не са очаквали, че ще я използва някой друг освен тях.

— Може би тази долу е истинската. Постарай се да я отключиш бързо — ако не успееш, ще я изгорим.

— Разбрано.

Клнн-даван-а приклекна до вратата. Докато оглеждаше механизма, по стълбите над тях се чуха стъпки.

— Първи воин? — извика един от тримата войници, които Тбв-охнор бе оставил в коридорчето. — Доклад от старейшините: един от бойните кораби на хората-завоеватели се е приземил наблизо и разтоварва войници. Командир Трр-мезаз е отделил няколко „жилоптици“ и още воини.

— Разбрано — отвърна мрачно Тбв-охнор. — Дръжте ме в течение.

— Слушам — отвърна войникът, обърна се и изтича нагоре по стълбите.