Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 30

Но вселената, изглежда, не беше склонна да им съдейства. Също както при куриерските кораби, двигателите на космическите изтребители бяха два пъти по-бързи от тези на големите съдове, но заплащаха тази бързина с петорно нарастване на потреблението на гориво и дори да имаше някакъв начин двигателят да се нагласи така, че да работи с намалена мощност, двамата така и не успяха да го открият. Куриерските кораби естествено разполагаха с големи горивни резервоари. Не и изтребителите обаче.

В края на краищата можеха да разчитат само на ограничен брой места, където да стигнат без презареждане, но нито едно, където биха посрещнали с добро око появата на изтребител с мрачански опознавателни знаци, управляван от човешки екипаж. А като се имаше предвид, че Бронски вероятно бе по петите им, на всяка цена трябваше да избягват всякакви поводи за подозрения.

Което означаваше, че им остава само една възможност.

Кливерес си Йятуур, дванадесети съветник на Йикроманската йерархия, бе изненадана, че ги вижда отново толкова скоро. Поздрави ги с нескрита хладнина, но след известна настойчивост от страна на Кавана успяха да се споразумеят и след няколко часа излетяха отново, този път на борда на един стар паулиански миньорски кораб, който Кливерес изрови от незнайно къде.

С много по-бавния си двигател паулианският кораб имаше достатъчно гориво, за да се дотътри до Ейвън. За нещастие, оказа се, че има дефектни впръскватели.

Все пак успяха някак си да се доберат до Гранпара. Но както правилно посочи Колчин, за аварийно спиране Гранпара бе съвсем подходящ избор. Като се имаше предвид, че почти цялото население се бе събрало на остров Пуерто Симоне, нямаше никаква необходимост някой да следи трафика в околопланетното пространство. А на материка имаше предостатъчно миньорски станции, така че никой да не им обърне внимание. Колчин се възползва от това и насочи кораба към една от тези станции достатъчно далеч от острова — и от Мирмидонската оръжейна инсталация, изведена на защитна орбита, — а сетне продължи в нисък полет над горите, следвайки извивката на брега.

Проблемите им, пак според Колчин, бяха намалели само до два: как да намерят нови впръскватели и откъде да се сдобият със средства за тях, без да прибягват до банковата сметка на Кавана, което веднага би привлякло вниманието на преследвачите.

Третият проблем, добавен от Кавана, бе как да оцелеят, докато приключат с решаването на първия и втория.

— Спалният ви чувал май не е пострадал — заключи Колчин. — Не виждам от него да стърчат шипове.

— Това е добре — каза Кавана и погледна небръснатото лице на младия мъж. Колчин определено си разбираше от работата — беше много старателен, относно безопасността на своя работодател, съчувстваше му за плюските по краката и болките в мускулите, споделяше страховете му за дебнещите из горите опасности. Но под всичко това се спотайваше едно почти момчешко удоволствие от приключението.