Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 3

Тимъти Зан

Джърмейн вече бе превключил главния монитор на подавания от „Антилопа“ сигнал. Зхиррзхианският кораб, който летеше към тях, не беше голям, може би наполовина колкото онези, срещу които се бе изправил „Ютландия“ на няколко светлинни години от Доркас.

Ала въпреки това, като се имаше предвид с каква лекота четирите другопланетни кораба бяха пробили отбраната на „Ютландия“, състояща се от осем тежковъоръжени съда, появата на дори само един зхиррзхиански кораб не биваше да се приема с нехайство.

На две хиляди километра от тях, заела позиция на външния периметър на отбраната, „Антилопа“ с лекота можеше да се превърне в подвижна мишена.

— Мендоса, по-добре изчезвайте оттам — нареди той на капитана на „Антилопа“. — Отдалечете се максимално бързо и ни чакайте при Пойнт Виктор.

Сякаш за да потвърди неотложността на издадената заповед, издигащият се конгломерат от шестоъгълници откри лазерен огън, който вдигаше миниатюрни облаци от изпарен метал от обшивката на „Антилопа“.

— Прието, „Трафалгар“ — чу се гласът на Мендоса. — Искате ли да се извъртя и да дойда зад вас?

— В никакъв случай — отекна гласът на Монтгомъри — Просто скочете и изчезвайте. До всички кораби от сектор Браво: съсредоточете отбраната срещу приближаващия се противник. Всички изтребители да се приберат незабавно на корабите си, включително и разузнавателните групи.

— Сър, група „Самурай“ влиза в бой — припомни му Швайгофър.

— Предай на „Самурай“ да се връщат веднага!

— Прието.

Монтгомъри вдигна поглед към намръщеното лице на Джърмейн.

— Тръгваме ли си? — попита го офицерът. — Мислех, че ще можем да се справим с няколко вражески кораба.

— Дързостта е полезно качество за войника — отвърна му тихо Монтгомъри — Но е по-подходяща за вашите подразделения и за хора, които носят униформи като твоята. Задачата на нашата мисия е да съберем географска информация и да проверим предположението, че зхиррзхианците няма да са в състояние да засекат тахионните изпреварващи вълни на приближаващите се кораби. Изпълнихме и двете задачи. Нищо няма да спечелим от директен бой.

— Освен възможността да намалим вражеската заплаха — възрази Джърмейн. — Дори без „Антилопа“ разполагаме с превъзходство от петнайсет срещу един, плюс четирите ескадрили от копърхед и Диаманти. Това е точно възможността…

— Комодор, приближава се втори кораб — прекъсна ги Смит. — „Каскадия“ е засякла старт от едно-шест-чарли.

— Разгърнете отбранителен кордон — нареди Монтгомъри, докато Джърмейн извикваше новата картина на екрана. Новопоявилият се противник изглеждаше малко по-голям от първия и с различна подредба на шестоъгълниците, доколкото можеха да преценят.

— Да имаш представа откъде идват?

— Изглежда, сякаш никнат право под нас, сър — отвърна Кюн Ю от сензорно-засичащата станция. — Вече проверих — разузнавателният отряд ги е маркирал като сгради. Трябва да имат невероятни двигатели, за да вдигнат нещо с подобни размери от повърхността.

Монтгомъри направи кисела физиономия. Лазерни оръжия, способни да разсичат обшивките на миротворческите кораби, практически неразрушими керамични корпуси, метод за мигновена комуникация на междузвездни разстояния, а сега и непознат, но очевидно високоефикасен способ за приземяване и излитане от планетата. Дори само това бе достатъчно тези чуждоземци да бъдат определени като потенциална заплаха за човечеството.