Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 2

Това беше неприятно и унизително време и Таока се бе заклел никога да не забравя болката. Но може би всички неприятни спомени с времето бяха отишли там, където им е мястото. Последното съобщение, достигнало тактическата група на „Трафалгар“, преди да напуснат космическото пространство на Федерацията, включваше и новината, че Куин е бил арестуван по обвинения за кражба на собственост на Миротворците. С малко късмет може би и лорд Кавана щеше да бъде въвлечен в тази интрига, Таока бе дочул слухове, че напоследък двамата работели заедно. Готов бе да приеме, че сметките им са уредени, ако ги приберат за няколко години на топло.

Трите изтребителя профучаха над няколко сгради с познатия дизайн на свързани помежду си шестоъгълници, използван от чуждоземците за техните бойни кораби. За миг Таока мярна на площада термоизображение на самотен завоевател, който без съмнение бе изцъклил очи при появата им — а след това се понесоха над широка площадка, из която бяха разхвърляни различни по калибър въздушни и космически съдове.

— Улавям термосигнали — докладва отзад Джъглър. — Някои от корабите долу се подгряват за излитане.

— Изглежда, новината е стигнала и дотук — добави Густо.

— Връзката им работи безупречно — съгласи се Таока и отново повика на екрана изображението отпреди малко. — Добре, че не са толкова чевръсти в излитането.

— Май са достатъчно чевръсти — намеси се Кросфайър. — Аргус докладва за две приближаващи се групи: на двайсет и четиридесет градуса, разстояние двеста километра. На прехващащ курс са.

Таока се засмя мрачно.

— Добре, група „Самурай“. Искахте го и си го получихте. До всички копърхед, премини на режим Х.

— Комодор, получихме съобщение от група „Самурай“ — докладва командирът на изтребителното крило от другия край на мостика на „Трафалгар“. — Засекли са неприятел. „Самурай“ е наредил да преминат на режим Х.

— Прието, Швайгофър — отвърна комодор лорд Александър Монтгомъри и плъзна може би за стотен път, откакто бе излетяла разузнавателната група, поглед по мониторите. Командването на Миротворците го бе уверило, че неочакваното им пристигане ще завари противника неподготвен, но изглежда, информацията, с която разполагаха в щаба, не бе съвсем достоверна. Той обаче нямаше никакво намерение да позволява на зхиррзхианците да вземат превес в играта още от самото начало. Не и по наивния начин, по който Трев Диами бе изгубил своя „Ютландия“. — Смит, имаме ли визуална връзка с външния периметър?

— Да, сър — отвърна координиращият офицер. — Както визуална, така и лазерна. Никаква реакция от страна на противника.

— Това няма да продължи дълго — промърмори капитан Томас Джърмейн от креслото зад Монтгомъри — Не може да нямат в тази система сили, с които да ни отвърнат. Въпросът е само къде ги крият.

— Съгласен — кимна Монтгомъри и замислено опипа брадичката си. Постовите катери държаха под пряко наблюдение както двете луни, така и всички по-големи космически отломъци. Освен ако противникът не се бе окопал под земята…

— „Антилопа“ докладва за противников кораб, който излита от планетата — обади се Смит. — Координати пет-пет-делта.