Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 261

Тимъти Зан

Мда, за корабните командири новината щеше да е добра. Както и за мрачанците, които ги теглеха на буксир. А и това щеше да покаже на новите им съюзници, че зхиррзхианците не разчитат само на информацията, която постъпва от тях.

— Отвори линия към „Тръпнеща змия“.

Когато вестта от Оакканв най-сетне дойде, Мра се стопяваше бавно зад „Затворена уста“.

— Всичко е станало точно както го предвиждахте, Лорд-стюарт-кавана — заяви Нзз-ооназ развълнувано. — Дхаа’ррските кораби са докладвали на Военното командване, че мрачанските влекачи са прекъснали свързващите ги въжета и са избягали в тунелната линия. Командирите са обхванати от паника — казват, че се намират в обсега на противниковите детектори.

— Нека Върховният вожд им предаде, че докато си стоят по местата, нищо няма да им се случи — отвърна Кавана. — Веднага щом сключим примирието, ще им бъде позволено да напуснат. Освен това нека ги държат в течение на събитията.

— Подчинявам се — рече Нзз-ооназ, обърна се към групата старейшини и им заговори.

Застаналият до Кавана Бронски поклати глава.

— Ти го направи, но все още не мога да повярвам, че стана. Защо мрачанците са прекъснали въжетата и са избягали?

— Много просто — отвърна Кавана. — Единствената причина, поради която бяха готови на съюз със зхиррзхианците, бе дълбоката им увереност, че КИОРО не съществува. Помниш ли, те упоиха Езер Шолом на Мра-миг — сигурно са узнали от него за измамата с КИОРО и са изчезнали малко преди ние да се появим там. От този момент е започнала типичната мрачанска игра за власт: манипулират зхиррзхианците, настройват ги срещу Общността и търсят изгодата, която могат да извлекат от това противопоставяне. Като накарах Фелиан и командир Трр-мезаз да подхвърлят тази новина на агента на Цвв-панав, им дадох сигурно доказателство, че Шолом е бил зле информиран.

— Аха — кимна захилено Бронски. — Което промени залозите в играта. Щом КИОРО действително съществува, последното, което биха искали, е да бъдат заловени в компанията на зхиррзхиански боен флот. Но откъде знаеше, че говорителят Цвв-панав ще им каже?

— Защото познавам твърде много политици като него — отвърна Кавана. — Политици, които обичат да се перчат с информираността си пред своите съюзници и пред враговете. И които така и не се научават да гледат по-далеч от носа си.

— Брей! — възкликна удивено Бронски. — Като стана дума за политици, готов съм да се обзаложа, че парлимин Джейси Вандайвър все още иска да получи главата ти на тепсия.

Кавана се усмихна уморено.

— Ами нека опита.

31.

— Изследовател Трр-гилаг, Кее’рр — повика го Върховният вожд с глас, който отекна чак до дъното на залата на Седалището.

Трр-гилаг разкърши рамене, успокои трептенето на опашката си, доколкото можа, и тръгна по пътеката към трибуната, като се стараеше да гледа право напред и да не обръща внимание на погледите на хилядата говорители и старейшини в просторното помещение. И най-вече да не се чуди какви ли мисли им минават през главите.

Когато наближи трибуната, в залата се възцари тишина. Той изпълни церемонията карва, след това, по знак на Върховния, се обърна и застана с лице към говорителите.