Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 263

Гилаг отново погледна към говорителя Цвв-панав. Усмивката му бе изчезнала, лицето му се бе изопнало — изглежда, говорителят започваше да се досеща какви са по-нататъшните планове на Върховния вожд.

И как неговото желание за мъст е изиграло ключова роля в тези планове.

— И така както постъпили водачите на кланове тогава — продължи Върховният, — ние сме се събрали тук да откъснем от нашата среда едного, който ще основе ново семейство, но такова без свой клан, за да стои над междуклановото съперничество във всички преговори, които ни предстои да водим с водачите на човешката Общност.

Той се извърна към Гилаг.

— Гилаг, приемаш ли това бреме, заради добруването на зхиррзхианския народ?

— Приемам — произнесе с въздишка Гилаг.

— Какво ще кажат говорителите на Хилядата клана? — попита Върховният.

В продължение на няколко стоудара в залата цареше тишина. Пръв се размърда Хгг-спонтиб, говорителят на Кее’рр, и вдигна ръка във въздуха. Още един говорител го последва, после трети и само след няколко удара залата се изпълни с гора от вдигнати ръце.

— Свърши се, Гилаг — прошепна Върховният до него. — А може да се каже, че това е само началото. Боиш ли се?

Гилаг се замисли.

— Не бих го нарекъл страх, Върховни вожде. По-скоро съм объркан. Чака ме толкова много работа: търговията на стоки и технологии между нашите народи, размяната на дипломати, културният обмен, процесът на привикване един с друг. Старейшините също ще вземат активно участие — Бронски вече изрази желание да ги наеме при междузвездното общуване с човешката Общност.

— Да, наистина те чака много работа — съгласи се Върховният. — Но ти ще се справиш. Брат ти и баща ти вече изразиха желанието си да напуснат своите семейства и да се присъединят към твоето. Ще ти помогнат и близките контакти със семейството на Кавана — съобщиха ми, че лорд Стюарт Кавана ще бъде един от членовете на делегацията на човешката Общност. Предполагам, че ще помолиш към теб да се присъедини и Клнн-даван-а?

Да застане редом с него, извън зхиррзхианските закони и властта на клана Дхаа’рр, който им забраняваше да се обвържат.

— Тя вече се съгласи — отвърна той и я потърси с поглед. Тя му се усмихна — чувстваше се малко неудобно във фокуса на толкова голямо внимание и той побърза да я окуражи с усмивка.

После премести поглед към майка си. Баща му витаеше над рамото й и развълнувано разговаряше с нея. Тя не гледаше към него, но въпреки това му отвръщаше.

Чакаше ги още дълъг път във възстановяването на тяхната връзка. Но и това бе добро начало.