Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 245

Той млъкна и опашката му щръкна отново. Погледът на Мнов-корте бе престанал да шари. Той се приближи към масата с две големи крачки, посегна към скъсания крачол на Фелиан и измъкна малкия метален цилиндър, който Мелинда бе поставила там. И който преди това бе скрила в монитора на жизнените функции.

Фелиан погледна сестра си. Лицето й бе изопнато и върху него се четеше очакването за неизбежна беда. Мнов-корте повдигна бавно цилиндъра, сякаш нарочно търсеше театралния ефект, извърна се към Трр-гилаг и го тикна триумфално под носа му…

И в този момент откъм вратата долетя трясъкът от далечна експлозия.

Мнов-корте се извърна и кресна нещо на охраната — сочеше с език навън. Последната част от изречението му бе прекъсната от три нови експлозии, които проехтяха една след друга. Фелиан се надигна, опитвайки се да надзърне над зхиррзхианеца, за да види откъде идват. Не успя, но поне забеляза, че зад вратата са се появили двама призраци, вероятно за да докладват за експлозиите…

И тогава изникна още един призрак — този път право пред Мнов-корте. Беше техният познат, Прр’т-зевисти, същият, който бе пренасял съобщенията.

Невъоръженият зхиррзхианец, който се бе появил в компанията на Мнов-корте, извика нещо и посочи призрака с език. Мнов-корте отстъпи назад, после смени посоката и мина право през призрака, като размахваше развълнувано цилиндъра. Изведнъж Трр-гилаг скочи към него и се опита да му го дръпне, но Мнов-корте се оказа по-бърз — отстъпи и се предпази с ръка. Клнн-даван-а също тръгна към него, но невъоръженият зхиррзхианец я улови за ръката и я дръпна назад. Отвън се дочу шумотевица и високи гласове…

— Мелинда Кавана — извика призракът. Гласът му едва надвиваше общия шум. — Той трябва спре!

Фелиан нямаше представа какво иска да каже призракът и се съмняваше, че Мелинда разбира ситуацията по-добре от него. Дори понечи да я предупреди да не се намесва.

Но така и не успя. Внезапно, за негова изненада, Мелинда се хвърли към Мнов-корте.

И този път зхиррзхианецът се оказа по-бърз. Той се изви настрана като котка и ръката й профуча на милиметри от неговата. Изгубила равновесие, тя посегна с другата си ръка и той отново й убягна. С крайчеца на окото си Фелиан забеляза, че вторият пазач се е върнал в стаята и вдига оръжието си. Мелинда притисна ръце до тялото си, краката й се подкосиха и тя се строполи на пода.

Мнов-корте не направи никакъв опит да омекоти падането й и дори се отдръпна, оставяйки я да се удари болезнено в пода. Зхиррзхианецът изкрещя нещо и махна на охраната, като същевременно я сочеше с език. Войниците сведоха оръжията си към нея…

И тогава, взел светкавично решение, Фелиан се метна през масата към Мнов-корте. Обгърна с ръце гърдите на зхиррзхианеца, стиснал зъби, за да надвие болката от ранения си крак, и го дръпна назад, притискайки го към себе си. Едва не го изпусна, когато зхиррзхианецът неочаквано замахна с левия си крак и го изрита в удареното място. Фелиан изруга ядно и стисна още по-силно, сдържайки желанието си да прекърши врата на извънземния. Едва уловимо движение на Мнов-корте го предупреди и той посегна и изтръгна от пръстите му малкото ръчно оръжие, което зхиррзхианецът бе измъкнал от един от многото си джобове. Двамата се извъртяха наляво и Фелиан стовари китката на Мнов-корте върху масата.