Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 242
Тимъти Зан
— Да говоря с моя… — намръщи се Кавана, но изведнъж се досети. — Ти си при Фелиан.
— Не съм — отвърна Трр’т-рокик. — Но Прр’т-зевисти е при него на Доркас.
— На Доркас? — попита Бронски. — Какво търси там Фелиан?
— Не зная. Може би ще е по-добре да попитате него.
— Да — кимна Кавана. — Как да го направя?
— Ами говорете — отвърна Трр’т-рокик. — А аз ще предавам думите ви на Прр’т-зевисти.
— Ясно — рече Кавана и въздъхна. — Добре, започваме. Фелиан, тук е баща ти, лорд Стюарт Саймън Кавана. Какво правиш?
„През последните 7.49 секунди в стаята влязоха нови дванадесет зхиррзхианци. По местата, които заеха, и начина, по който разговаряха, стигнах до извода, че в помещението се намират поне още толкова от техните невидими средства за мигновена връзка. Това е вторият разпит, в който въпросите са продължение на онова, което научиха от мен при предишния. Малко по-късно се появиха още двама зхиррзхианци и като прецених поведението на останалите, заключих, че те заемат някакви значителни и важни постове. Новопоявилите се застанаха на 1.44 метра от мен. Този отляво бе с три сантиметра по-висок от десния и освен това с 18 сантиметра по-близо до мен.
— Кой си ти?
— Името ми е Макс. В момента съм спътник на Фелиан Кавана.
— Не може да си
Отделих 0.03 секунди, за да изучавам изражението му и да го сравнявам с тези на останалите зхиррзхианци в помещението. Стигнах до извода, че изражението ми е непознато, но бях склонен да определя 50% вероятност, че изпитва подозрение към мен.
— Не мога да отговоря на въпроса, нито да призная каквото и да било. Не зная значението на тази дума.
Зхиррзхианецът продължи да ме разглежда в продължение на 3.50 секунди. Вторият зхиррзхианец протегна към мен дългия си език.
— Разглобете го. До последното винтче.
— Почакай малко, Мнов-корте — обади се другият. — Нямате право да нареждате подобно
Първият зхиррзхианец извърна лицето си към втория.
— Внимавайте, Втори командир Клнн-вавги. Сега аз командвам и може да се озовете в позицията на бившия си началник.
Лицето на първия се промени. Онзи, когото нарекоха Мнов-корте, отново протегна език към мен.
— Ти —
Той се обърна и закрачи към вратата. Пътем даде знак на двама от зхиррзхианците.
— Вие двамата: отнесете този
— „Фелиан, тук е баща ти, лорд Стюарт Саймън Кавана. Какво правиш?“ — произнесе призрачната фигура веднага щом се появи.