Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 241

Кавана учудено повдигна вежди. КИОРО? За какво говореше този старейшина? Какво се опитваше да му каже?

— Предполагам, че нямате желание да ни разкриете как точно ще протече тази атака, нали? Но пък последното желание на осъдения…

Валойтаджа изсумтя презрително. Кавана обаче не го чу, тъй като гласът отново зашепна:

— Съобщили са на Нзз-ооназ, че хората-завоеватели ще ги нападнат с КИОРО. Но ако вие и зхиррзхианците не умрете по едно и също време… нали разбирате?

— Да — каза Кавана на Валойтаджа. — Сигурно ще подготвите всичко така, че да изглежда, сякаш сме загинали по едно и също време, в бой помежду си. Няма да сме такива големи и гадни, хора-завоеватели, ако се окаже, че смъртта ни е застигнала по друго време и на друго място.

— За какво всъщност говорите? — попита подозрително Валойтаджа.

— Говоря за истинското обяснение на тази фалшива атака — отвърна Кавана, осъзнал, че Колчин и Бронски също го гледат учудено. — И по реакцията ви виждам, че съм попаднал в целта.

Валойтаджа разкърши рамене.

— Едва ли ще ни отнеме повече от един ден, за да проникнем в кораба. По-скоро няколко часа. А докато пристигнат зхиррзхианските специалисти, подобни дребни различия във времето на смъртта няма да имат значение.

— Шегувате се — обади се Бронски, който вече се досещаше какво става. — Няколко часа? Радвайте се, ако пробиете защитата им след няколко дни.

— Бронски е прав — съгласи се Кавана. — Първо пробвайте здравината на корпуса им, а после давайте прибързани обещания. По моя преценка ще ви е нужна седмица, за да я преодолеете. И то ако зхиррзхианските войници не открият огън по вас отвътре.

Няколко секунди Валойтаджа разглеждаше втренчено Кавана.

— Интересни неща ми казвате — рече той накрая. — Но въпреки това ме разочаровате, лорд Кавана. Опитвате се да изкопчите още няколко часа от жалкия си живот. А може би все още се надявате, че можете да избягате?

— Разбира се, че се надяваме — рече Бронски. — Да не смятате, че сме готови да участваме доброволно във вашата гнусна пиеска?

Валойтаджа се усмихна напрегнато.

— Добре тогава, получихте своите няколко часа. Наслаждавайте им се.

Той се обърна и излезе, следван по петите от буртите.

— Интересен разговор се получи — бе първият коментар на Бронски. — Кога си се научил да четеш мрачански мисли, Кавана?

— Вътрешна информация — отвърна Кавана и метна предупредителен поглед към камерата. — Трр’т-рокик?

Старейшината се появи пред вратата.

— Внимавайте — рече им той. — Двете чудовища все още са в коридора.

— И какво всъщност става тук? — настоя да узнае Бронски.

— Мрачанците са покрили района около „Затворена уста“ с метална преграда — рече му Трр’т-рокик. — Тя не позволява на старейшините да се върнат у дома. Освен това вдигнаха тревога, че хората-завоеватели ще атакуват със своето КИОРО.

— С КИОРО? — повтори Кавана и погледна към Бронски. — Но това е…

— Това е лъжа — прекъсна го Бронски и му хвърли яден поглед. — Какво ще правят твоите сега?

— Ще се защитават — отвърна Трр’т-рокик. — Но Върховният вожд иска да спре войната. Каза, че може би бихте искали да разговаряте със сина си Фелиан Кавана.