Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 195

— Започват да слизат — продължи Колчин. — Трима… четирима… петима… петима в първата група, всичките мрачанци. Въздушните коли продължават да кръжат отгоре… изглежда, осигуряват периметъра.

Внезапно над тях се разнесе рязък свистящ звук. Колчин изпусна бинокъла в скута си и в същия миг една от въздушните коли пресече пътя им и се изравни с тях.

— Това май са нашите приятелчета от одеве — отбеляза Кавана.

— Прав си — съгласи се Бронски. — Същите двама мрачанци, но без компанията на бурта. Какво държат до прозореца?

— Прилича на табела. — Кавана взе бинокъла от Колчин. Наистина беше табела, с набързо изписано съобщение:

„Тревога — опит за пробив на западния вход. Последвайте ни бързо.“

— Опит за пробив? — Колчин погледна намръщено Кавана. — Кой ще прави подобни опити?

— Не зная — рече Бронски, докато плавно променяше курса. — Но ако не ги последваме, могат да ни заподозрат.

Мрачанците също смениха посоката и се насочиха към западния край на скалистия пръстен. Бронски зае позиция зад тях, а Колчин дръпна бинокъла от Кавана.

— Какво има? — попита Бронски.

— Зхиррзхианци — процеди Колчин и долепи бинокъла до прозореца. — Трима са — сега слизат по рампата.

Кавана настръхна. Въпреки всички улики, навеждащи на мисълта за мрачанско предателство, досега не беше повярвал, че това е възможно.

— Някакви официални мрачанци на сцената? — попита Бронски. — Или нещо, което да наподобява церемония?

— Не, доколкото виждам. — Колчин свали бинокъла. — Скриха се зад корпуса.

— Значи не им е първата среща — заключи Бронски. — Вероятно е някаква доставка или размяна на пратеници. Фактът, че са на мрачански транспортен кораб, говори, че са имали предварително уговорена среща другаде. Така не се налага да допускат зхиррзхиански кораби в системата.

— Аха — промърмори Кавана. — Сега вече става ясно кой играе главната роля в спектакъла „Мирначийм-хайийя едно“.

— Не са миротворците — съгласи се Бронски. — Колчин, какво се вижда отзад?

— Три въздушни коли — на голямо разстояние — отвърна Колчин, след като надникна през задните прозорци. — Може би наглеждат района.

— Да видим дали ще можем да ги излъжем — въздъхна Бронски. — Кацаме и отиваме право при тях.

— Не трябва ли някой от нас да остане при колата? — попита Кавана. — Колчин например?

— Веднага ще надушат, че нещо не е наред — възрази Бронски. — Не, по-добре да идем и тримата и да се престорим на тъпаци.

Мрачанската въздушна кола се спусна в подножието на стръмната скална стена, непосредствено до тясна клисура, в края на която се виждаше утъпкан проход. Бе затворен с добре замаскирана врата — спомен от времето, когато цялото това грамадно съоръжение е служело като крепост. Двамата мрачанци чакаха пред вратата.

— Избягали са четири от дивите животни в резервата — обясни им единият. — Те са хищници, имат остри нокти и зъби. В момента са на свобода някъде вътре в крепостта.

— Всички ходове ли се пазят? — попита Бронски, докато надничаше през отворената врата. Зад нея започваше дълъг тъмен тунел. Нито Бронски, нито Колчин разполагаха с други оръжия, освен пистолетите, нито бяха правили някакви опити да ги извадят.