Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 171

Прм-жевев изруга. Тези йикроманци бяха невероятни, с начина си да се хвърлят срещу смъртта, без да спечелят почти нищо. Какво, в името на осемнадесетте свята, защитаваха там долу?

— Разбрано — изръмжа той. — Съобщение за „Попечителство“: незабавно да се притекат на помощ на „Повелителен“. На всяка цена трябва да осигурят пробив на въздушните щурмовици.

— Подчинявам се — отвърна старейшината и изчезна.

— Рулевият! — провикна се Прм-жевев през залата. — Промяна на курса: двайсет ъгъла надясно, двайсет — надолу. Свързочник: нареди нашите три въздушни щурмовици да се приготвят за старт по моя команда.

— Слушам.

Прм-жевев изруга отново, след което се загледа замислено в екраните. Там някъде, в на пръв поглед добре организираната защита на хората-завоеватели и йикроманците, трябваше да има някакъв отвор. Невидима засега дупка, неголяма, но достатъчна, за да прекара през нея щурмовите кораби.

В този момент зад гърба му се разнесе сподавено възклицание.

Той се извърна и видя, че отзад се поклаща един старейшина — лицето му бе изкривено от ужас. Прм-жевев отвори уста, за да поиска обяснение…

— Върховен командир Прм-жевев! — извика някой от войниците.

Прм-жевев се обърна към гласа. Един от войниците при редицата монитори сочеше с език екрана, на който се виждаше планетарният хоризонт.

Точно в средата на монитора…

Върховният командир изруга пак. Този път бе наистина ядосан.

Още един лазерен импулс прониза пространството край тях. Куин се изви настрани — този път закъсня — и част от задния борд се превърна в кипящ метал. Почувства го като остро парене по бедрото, към което след миг се прибави мирисът на прясно окосена трева.

„Удариха деснобордовия двигател — потвърди опасенията му Бокамба. — Няма начин да го поправим“.

А това означаваше, че дори ако оцелеят от битката, което бе твърде малко вероятно, нямаше да успеят да напуснат системата.

„Разбрах“ — потвърди Куин, като се опитваше да прикрие яда си. Районът около машината на Мечтателка се изпълваше със странни трептения, показващи, че навлизат в опасно плътни въздушни слоеве. Дори двамата с Бокамба да се доберяха дотам, без да се превърнат в облак пара, оставаше под въпрос дали ще успеят да се скачат с ударения изтребители да го изтеглят на безопасна дистанция.

Още един лазерен лъч. Куин се дръпна рефлексивно, но този път лъчът, изглежда, не бе насочен към тях — вместо това превърна в кълбо от лава един от йикроманските кораби, който летеше наблизо. Изглежда, зхиррзхианците бяха решили да съсредоточат атаката си върху тях.

Той сбърчи вежди — бе забравил да следи действията на йикроманците. А и сега не беше време за излишно маневриране…

Извика векторната карта и превключи на аудио-визуално изображение. Първото, което видя, бе високоскоростно повторение на последните пет минути, изтеглено от записващите устройства на корвина и „Трафалгар“. Сега вече забеляза, че някои от йикроманците атакуват зхиррзхианските кораби директно, като използват шрапнелни оръдия, ракети и нещо, което приличаше на бяла боя. Други стояха по-назад, откъдето вероятно осъществяваха връзката между атакуващите и синхронизираха действията им.