Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 172
Тимъти Зан
Но по-голямата част бяха подложени на систематично унищожение от зхиррзхианците. И за първи път от началото на битката той се сети за причината.
Бяха приели ролята на смущаващ фактор, за да помогнат на миротворческите изтребители. Движейки се на групи между вълните изтребители и зхиррзхианските бойни кораби, те се опитваха да блокират или заглушат сензорите на противника и помагаха на корвините да се приближат в обхват за стрелба. Летяха точно пред фронта на ракетните рояци, спускаха се със самоубийствена решимост срещу лазерните им оръдия и поемаха върху себе си ответния огън, като позволяваха на ракетите да достигнат целите си.
Истински, самопожертвователен жив щит, който бяха разперили дори пред самотния корвин, поел на опасната спасителна мисия.
Куин включи комуникатора.
— Йикромански отбранителни сили — каза той, стреснат от силата на гласа си след относителната тишина на майндлинка. — Тук корвин три от „Омикрон Четири“.
Отговорът дойде незабавно.
— Говори Савази мей Ямсепк — каза някой на йикромански и майндлинкът преведе. — Какви са вашите заповеди?
— Искам да престанете да ме пазите и да се захванете с вашата работа — отвърна Куин, докато проследяваше с поглед зхиррзхианските лазерни бомбардировачи, които все още се приближаваха към горния атмосферен слой. Експерт бе успяла да извърши маневра с ударения си „Кетбърд“ и сега двамата с Ястреб ги преследваха, но с един действащ двигател усилията им бяха обречени на неуспех. Зад тях бе Кукър, но откосите от неговото оръдие летяха настрани. — Лазерните бомбардировачи ни се изплъзват.
Недалеч вдясно един зхиррзхиански кораб сякаш изведнъж забеляза съществуването на корвина и пространството около тях се изпълни с йонизирани частици от лазерните изстрели. Повечето ги подминаха, без да им причинят щети, но Куин бе принуден да се гмурне надолу и после рязко да набере височина. Един от изстрелите обаче удари предния от корабите на Савази и той избухна в ослепителна огнена топка.
— Ние си вършим работата — дойде спокойният отговор. — Не сме достатъчно бързи, за да ги стигнем. Сега пазим вас с надеждата вие да свършите останалото.
Куин изруга тихо и поиска късовременна екстраполация на векторната карта. Корвинът бе с унищожени задни двигатели, а лазерните бомбардировачи бяха набрали солидна преднина…
„Ще успеем — намеси се Бокамба. — Ако се спуснем право надолу и после извием рязко напред, ще им излезем на пресечен курс…“
Куин разгледа извитата пунктирана линия, която Бокамба бе начертал върху картата. Маневрата изглеждаше рискована и трудна, нещо като модифицирана версия на онази, която двамата с Арик Кавана бяха използвали при спасяването на Фелиан.
Само дето сега летяха на полуразрушен кораб, а небето край тях се озаряваше от блясъците на плътния вражески огън. Извършването на подобна маневра тук рискуваше загуба на контрол или навлизане в турбулентната част на атмосферата. Шансовете им едва ли надхвърляха и петдесет процента.