Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 17

— Малко бързам, парлимин Вандайвър — рече той. — Не е ли нещо, с което да се справи федеративната дипломатическа служба на Едо?

— Не — отвърна безизразно Вандайвър. — Не е.

Бронски се намръщи. Но обикновените федеративни служители не можеха да си позволят лукса да игнорират желанията на Севкоордски политици.

— Да, сър — рече той и спря.

Телохранителят си го биваше, нямаше две мнения. Не се наложи Вандайвър да проговаря, той сам се приближи към най-близката врата, огледа помещението вътре — някакъв комуникационен център — и кимна на началника си.

— Да влезем вътре, господин Бронски. — Вандайвър махна към вратата. — Ако нямате нищо против.

Сякаш имаше друг избор.

— Разбрах ви, сър — примири се Бронски. Заобиколи телохранителя, който го следеше бдително, и пристъпи в стаята.

Вътре имаше няколко отрупани с апаратура бюра. Вандайвър и телохранителят го последваха и последният затвори вратата.

— Защо не седнете? — покани го Вандайвър.

— Благодаря ви. — Бронски се настани така, че да не вижда телохранителя. — Трябва да ви предупредя, сър, че след трийсет минути ме очакват във федеративната служба.

— Ще бъда кратък — обеща Вандайвър. — Преди няколко минути чух разговора ви с адмирал Рудзински и онези момчета. Вие ги излъгахте.

Хич не си поплюваше този наперен политик.

— Странно обвинение, сър.

Вандайвър повдигна вежди.

— Само това ли ще чуя? Никакви отричания или обидени викове? Нито почервеняло лице при подобно оскърбление към вашата личност?

Бронски въздъхна.

— Сър, аз съм само един дребен федеративен служител. Не ни е позволено да отвръщаме по този начин, когато към нас се обръщат официални правителствени представители.

Вандайвър се облегна назад в креслото.

— Да, Турин Лий смяташе, че и вие имате пръст в онази работа. Помните Турин Лий, нали?

— Разбира се, сър — отвърна Бронски, като се стараеше да говори спокойно. — Господин Лий се приближи към нашата група, когато излязохме пред хотела. Идентифицира се като ваш помощник, показа ми Севкоордската парламентарна карта и ме информира, че ще присъства на срещата.

— А след срещата?

— Както вече казах на адмирал Рудзински, имахме проблем с едни бурти. Докато уредим въпроса с мрачанските власти, лорд Кавана и хората му напуснаха Мра-миг.

— А Лий?

Бронски разпери ръце.

— Наистина не зная. Отдели се от нас, докато беседвахме с мрачанските власти.

Вандайвър не помръдна, но изведнъж във въздуха повя хлад.

— Това е лъжа, Бронски — заяви той с леден глас. — Лий е бил с вас, докато сте преследвали Кавана към йикроманския свят Формби. Получих доклад от него от Мра-миг, в който се казваше, че всички потегляте заедно след час.

Бронски прехапа устни. Беше готов да се закълне, че Лий не е имал възможност да прати каквото и да било съобщение, докато двамата бяха заедно. Изглежда обаче онзи тип бе излязъл по-хитър, отколкото изглеждаше.

— С цялото ми уважение към вас, парлимин, наистина не зная за какво говорите — каза той и сам усети неуверените нотки в гласа си. — Може би е възнамерявал да се присъедини към нас, но пред мен не каза такова нещо.