Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 18

Лицето на Вандайвър помръкна, макар и едва забележимо. Изглежда, и той не беше напълно сигурен.

— Но одеве, пред адмирал Рудзински, не споменахте нищо за пътуването.

Бронски сви рамене.

— Не смятах, че има смисъл да го споменавам, сър, тъй като така и не открихме лорд Кавана на Формби. Всичко е в пълния доклад, който предадох.

— Ще имам грижата да си взема копие — закани се Вандайвър. — Любопитно, нали? Стюарт Кавана изчезва и никой не може да го открие. Приблизително по същото време и на същото място един от моите помощници също изчезва. Това съвпадение ли е, господин Бронски?

Бронски си придаде учуден вид.

— Нима господин Лий е изчезнал? Кога?

— Изглежда, веднага след като ми е пратил съобщението от Мра-миг — отвърна Вандайвър. — Във всеки случай след този момент не го е виждал никой.

— Разбирам — промърмори Бронски. — Не зная какво да кажа, парлимин Вандайвър, освен че ще проведа необходимото разследване веднага щом се върна в консулството на Мра-ект. — Той се надигна. — Надявам се, че това е всичко, сър. Наистина трябва да бързам.

— Седнете, Бронски — скастри го Вандайвър. — Не съм приключил.

— Сър? — Бронски се отпусна обратно в креслото.

Известно време Вандайвър го разглеждаше начумерено и подозрително.

— Не зная какво става тук — изръмжа той. — Но имам известни подозрения. Кавана е намислил нещо, нещо, което граничи със закона или дори леко го прекрачва, и е накарал старите си приятелчета в парламента и Миротворческата организация да му заметат следите. Това така наречено прослушване не беше нищо повече от прах в очите на хората. Типично за Кавана, да действа на своя глава. — Погледът му се втвърди. — Но този път номерът няма да мине. Сега вече ще го спипам. И него и всички, които му пригласят. Всички, Бронски. Ясно ли се изразявам?

Бронски кимна, осъзнавайки иронията на положението. Той вероятно бе последният човек във Федерацията, който имаше интерес да прави услуга на лорд Кавана.

— Съвсем ясно, сър — произнесе той с равен глас. — Сега мога ли да вървя?

— Завиждам ви на самообладанието, Бронски. Но да видим колко още можете да разчитате на него.

— Да, сър — отвърна Бронски, надигна се и се шмугна покрай телохранителя. — Приятен ден, парлимин.

Тръгна към изхода, мина покрай двамата миротворчески морски пехотинци, които охраняваха вратата отвън, и се насочи към фоайето. Там, настанен в широк мек фотьойл, го очакваше Гарсия.

— Е? — попита го Бронски, когато застана пред него.

— Тръгна преди осем минути — отвърна Гарсия, изправи се и закрачи редом с него. — Дашка го пое. Защо се забавихте?

— Заради един любопитко от Севкоордския парламент — изсумтя Бронски. — Трябва да поставим под наблюдение Вандайвър — впил се е в нас като куче. Нещо ново по онзи въпрос?

— Нищо важно — отвърна Гарсия, докато излизаха. Навън ги посрещна горещият полъх на Едо. — Арик Кавана позвъни някъде веднъж, струва ми се, че се свърза с онзи полуразумен компютър на „Кавтроник“, който използват на борда на танкера.

— Да, от заседателната зала също се свързаха с него — рече навъсено Бронски. — Не бих искал да свидетелства в моя полза, ако някога го загазя. Какво каза Кавана?