Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 15

Вицеадмирал Омохундро повдигна чукчето, положено до дясната му ръка, на височина 16.5 сантиметра и добави:

— Господа, заседанието приключи.“

Чукчето се спусна върху масата и Фелиан Кавана въздъхна облекчено.

Ето, че се свърши.

— Готова работа — промърмори адмирал Рудзински, докато се надигаше от стола до него. — Не беше толкова страшно, а?

Фелиан се засмя уморено.

— Не, сър. Почти не си заслужаваше да се идва тук.

Адмиралът се засмя суховато.

— Сигурно си давате сметка, че това не е победа за нито един от тях. Няма опасност да ги пратят в затвора. Вместо това ще идат на предната бойна линия.

— Там им е мястото, сър — припомни му притихнало Фелиан. — Ние сме Миротворци. Такава ни е работата.

И тогава пред тях се изправи Арик. Опитваше се да се засмее, но изглежда, не му се удаваше.

— Свърши се вече — рече той и протегна ръка. — Фелиан, благодаря ти, че свидетелства в наша полза.

Фелиан подмина протегнатата ръка и сграбчи брат си в мечешката си прегръдка.

— Все още съм ти задължен — припомни той на Арик, преди да отстъпи назад. — Какво ще правиш сега?

Арик направи кисела физиономия.

— Ще поискам да освободят танкерния кораб и ще се върна да потърся тате.

— Все още ли нямаме вест от него?

— Никаква — отвърна Арик. — Най-сетне успях да разменя няколко думи с капитан Тева. Изглежда, че преди две седмици и половина тате му е наредил да изтегли „Каватина“ от Мра-миг.

— Да, и аз чух, че е бил на Мра-миг — кимна Рудзински. — Но какво е правил там?

— Издирвал е информация за зхиррзхианци, които биха могли да ни помогнат да те открием, Фелиан — обясни му Арик. — Названието „Завоеватели без причина“, което използваме, изглежда, произхожда от една мрачанска легенда.

— Открил ли е нещо? — попита Рудзински.

— Изглежда, не — рече Арик. — Поне в такъв смисъл е съобщението, което е пратил на Доркас. А след това сякаш направо е изчезнал от вселената.

Фелиан усети, че някой му диша във врата, и се обърна. Зад него стоеше едър мъж на средна възраст и изглежда, слушаше разговора им.

— Мога ли да ви помогна с нещо, сър? — попита Фелиан.

— Това е Питър Бронски, федеративен офицер за връзка — обясни Рудзински, преди мъжът да успее да отговори. — Работи във федеративния съвет на Мра-ект. Срещал се е за кратко с лорд Кавана на Мра-миг, затова го повиках тук — надявах се да хвърли известна светлина върху изчезването му.

— Ще ми се да можех да ви помогна, господин Кавана — заговори Бронски. — Но както казах по-рано на адмирал Рудзински, мярнах баща ви само за няколко минути в хотела, в който бе отседнал, в град Миг-Ка. Появи се съмнение, че държи при себе си немрачанец, подлежащ на незабавно депортиране, и бе поискано да го проверим. Хората ми претърсиха апартамента му, но не откриха нищо.

— Много интересно, господин Бронски. — Арик сбърчи чело. — В кой хотел, казвате, сте го видели?

— Хотел „Мрапиратта“.

— Да, там е бил настанен и Тева — потвърди Арик. — Той също спомена за някаква суматоха в хотела. За стрелба, дори за взривове.

— За взривове? — намеси се Фелиан. — Не си ми казвал нищо за това.