Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 13

Последните 42.07 секунди от паузата прекарах в изучаване на различните отражения върху полираните мебели в стаята, като се опитвах да ги използвам, за да направя реконструкция на другите присъстващи, които бяха извън визуалния контакт. Това упражнение имаше само частичен ефект — успях да определя, че двама от тях седят един до друг, а третият се е усамотил. Информацията обаче бе крайно недостатъчна, за да идентифицирам личностите на присъстващите.

Първият, който се обърна към мен, бе генерал-майор Петрос Хампстед.

— Кажи ми, Макс, съобщиха ли ти, че тази мисия е незаконна?

— Не беше необходимо да ми го съобщават. Разполагам с пълен достъп до Федеративния законник.

— Значи признаваш, че са били нарушени законите на Федерацията?

— Да.

Вицеадмирал Омохундро се намръщи срещу камерата. Като изследвах внимателно изражението му, стигнах до извода, че не е очаквал от мен подобен отговор.

— Някой от участниците даде ли ти обяснение за действията си?

— Не.

Генерал-майор Хампстед докосна вицеадмирал Омохундро по рамото и му пошепна нещо. След първите две изречения бригадир Йост също се наведе към тях. Опитах се да чуя какво си говорят, но звуковата система в залата се оказа неподходяща за тази задача. Прегледах отново съответните членове на военния устав на Миротворците, анализирах информацията от разследването и стигнах до 88% възможност, че тримата съдии не желаят да признаят Арик и другите участници за виновни. Това съвпадаше и с няколкото разговора, проведени преди и след спасяването на командир Кавана, в които участници в акцията бяха изказали становища, че за Командването на Миротворците ще е трудно да осъди някого за спасителна операция, която при това е завършила успешно.

Шефът на отдела за сигурност Куин се изправи. Тримата офицери спряха да си шепнат и го погледнаха. Изследвах изражението на Куин и го определих като мрачно и недоволно.

— Адмирал Омохундро, ще ми позволите ли да отнема от скъпоценното време на съдебния състав?

Вицеадмирал Омохундро погледна за миг към камерата. Анализът на изражението му говореше за безпокойство.

— Макс, благодаря за дадените сведения и нанесените поправки. Ако ни потрябваш, ще те потърсим отново.

После посегна към едно копче на масата и каза:

— Можете да говорите, командир Куин.

— Сър, за мен е повече от очевидно…

В този момент видео и аудиовръзката бяха прекъснати. Вицеадмирал Омохундро не се нуждаеше повече от моето участие.

Но в мен надделя любопитството. Ако се съдеше по изражението на лицето на Куин и позата, която бе заел, това, което щеше да каже, бе от огромна важност. Освен това, след като ме инсталира на борда на танкера, лорд Кавана ми бе заръчал да охранявам с всичко, на което съм способен, безопасността на сина му Арик. Тази заповед все още не бе отменена, а без нужната информация щях да срещна сериозни затруднения в нейното осъществяване.