Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 140

— Не, нека останат. Разговорът ще засяга и тях. Но се постарайте никой друг да не ни подслушва.

Този път паузата бе малко по-дълга.

— „Готови сме — докладва Осемнадесети най-сетне. — Трр-мезаз прати всички старейшини да огледат периметъра на плацдарма“.

Но ако някой от тях се промъкнеше обратно… не, нямаше никакъв начин да бъдат избегнати всички рискове.

— Първо искам да ми кажете дали има напредък с вашето изследване върху хората-завоеватели?

— „Боя се, че върви бавно. Възможностите ни тук са доста ограничени, а моделирането на изцяло нова биохимия на чуждоземен организъм е невероятно сложно“.

— Значи не разполагате дори с предварителни резултати?

— „Нищо, което да се свързва с моята теория за човешката агресивност. Успяхме обаче да поставим солидна основа и да я сравним с изследванията върху човешкия затворник Фелиан Кавана. Това ще ни даде някакво начало“.

Типичното вбесяващо мудно темпо на научните изследвания.

— Продължавайте в същия дух — нареди Върховният, като се мъчеше да прикрие разочарованието си. — Искам да ме държите постоянно в течение. А не след някой и друг тентарк. Ясен ли съм?

— „Съвсем ясен, Върховни вожде“.

— Добре. А сега, какво ще ми кажете по другия въпрос? Онзи, който е свързан с присъствието на изследовател Клнн-даван-а?

— „И тук никакъв прогрес — дойде предпазливият отговор. — Срещаме пречки с климата и с други фактори“.

Върховният се намръщи. В превод: все още не бяха успели да отнесат новия резен на Прр’т-зевисти в обхвата на планинската крепост на хората-завоеватели.

— Не зная дали можем да си позволим да чакаме благоприятна промяна в климата — предупреди ги той. — Събитията тук заплашват да прераснат в криза. Може би и при вас също.

Осемнадесети кимна и изчезна.

— Какво искате да кажете с това? — попита го Четвърти.

— Ами например, че говорителят Цвв-панав няма да се мотае безцелно наблизо с надежда да допусна някоя грешка — отвърна мрачно Върховният. — Той е длъжен да предприеме следващия ход и има немалък шанс при този ход да въвлече и Трр-гилаг.

— Но да, разбира се — промърмори Четвърти. — Трр-гилаг разполага с доказателствата за незаконните действия спрямо фссс-органа, от които се нуждае Цвв-панав. Не трябва ли да го предупредим?

— Вече го направих.

Появи се Осемнадесети и докладва:

— „Разбираме, Върховни вожде. Ще направим всичко, което е по силите ни“.

— Постарайте се — отвърна Върховният. — Дръжте ме в течение на онова, което става при вас. Дочуване и успех. — Той кимна на Осемнадесети. — Отнеси това и ако нямат какво друго да ми кажат, затвори линията.

— Слушам, Върховни вожде. — Осемнадесети изчезна.

По някаква неясна причина останалите запазиха мълчание. Възползвайки се от минутата покой, Върховният се пресегна и натисна копчето на информатора, за да се осведоми за последния развой на военните действия. Осемте плацдарма, които държаха на територията на човеците-завоеватели, все още бяха под техен контрол, но три от тях заплашваха скоро да паднат. Дипломатическата група на Мра се подготвяше за продължителна мисия, един дхаа’ррски кораб пътуваше натам с допълнителни припаси. Корабите, предназначени за светкавичен удар срещу наблюдателния пост на Формби, вече бяха заели бойна формация, а във Военното командване кипеше трескава дейност по подготовката на изненадващата атака срещу родната планета на завоевателите.