Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 135

Лицето на командир Кавана се изопна.

— Макс, зная го и без да ми го казваш. Но тя и Арик ме измъкнаха оттук. Длъжен съм да опитам.

— Но какво може да е намислил Арик?

— О, стига, Макс. Защо мислиш, че двамата с татко са изчезнали?

Отделих 0.05 секунди за този въпрос, но не можах да стигна до някакво логически значимо заключение.

— Да не искате да кажете, че те също може да са на Доркас?

— А къде другаде, след като Мелинда е в опасност?

— Предполагам, че този въпрос е реторичен. Но въпреки това няма солидни доказателства, че са постъпили така.

— Макс, познавам добре семейството си. Те ме измъкнаха от лапите на зхиррзхианците, сега сигурно се опитват да направят същото и с Мелинда. Готов съм да се обзаложа на пенсията си, че са там.

— Не се обзалагам, командире. А и ако попаднете под трибунал, ще изгубите право на пенсия.

— А казват, че полуразумните компютри нямали чувство за хумор — подсмихна се командир Кавана. — Пембъртън отдалечи ли се достатъчно?

Полковник Пембъртън беше на 82.74 метра от танкера.

— Да.

— Да потегляме тогава. — Семейството ми ме очаква.“

17.

Човекът на име Доктор-Каван-а се върна отново в металната стая чак след като бяха изминали приблизително две пълни завъртания.

— Пак дойдохте — отбеляза Прр’т-зевисти; произнасяше човешките думи внимателно. — Аз бях започнала безпокои.

— Аз също съм малко обезпокоена — рече Доктор-Каван-а, след като затвори вратата.

В продължение на няколко удара Прр’т-зевисти изучава лицето й. Лице на другоземец, с неясни и неразгадаеми чувства.

— Нямало ви дълго време — рече той, без да сваля очи от лицето й. — Да не случило нещо?

— Моят командир смята, че ме лъжете. Съмнява се, че имате връзка с вашия командир.

Прр’т-зевисти я погледна изненадано.

— Но аз не ви лъже — възрази той. — Защо вашият командир смята така?

— Защото вашият командир атакува едно място, за което не би трябвало да знае.

— И защо не би трябвало да знае? — попита Прр’т-зевисти. — Да не скрито от старейшините?

Доктор-Каван-а завъртя глава.

— Съжалявам. Исках да кажа, че не е трябвало да знае за (неразбираемо) на това място.

Прр’т-зевисти млясна развълнувано с език.

— Не познава думата, онази преди „на това място“.

— Означава предназначение или причина.

Прр’т-зевисти побърза да прибави думата в постоянно нарастващия си човешки речник.

— И защо ваш командир смята, че действия на зхиррзхианци в този район има някакво значение? Командир Трр-мезаз вижда много и любопитен за всичко.

— Напълно възможно — съгласи се Доктор-Каван-а. — Но моят командир смята, че не бива да рискуваме.

— Риск ще има, докато война продължава. Ваш командир приема това?

— Не зная какво приема, но смята, че вие сте шпионин.

Прр’т-зевисти втренчи поглед в лицето на другоземеца.

— А вие, Доктор-Каван-а? Вие какво смята?

И отново Доктор-Каван-а завъртя глава.

— Не зная. Ще трябва да го обмисля. Напълно възможно е да приемем, че не ни лъжете.

Прр’т-зевисти млясна с език, но този път от отчаяние. Човеците и зхиррзхианците бяха готови да се изтребват до крак и може би единствената надежда да се спре това безумие се възпрепятстваше от някакъв незначителен човешки военен командир. И какво толкова важно, в името на осемнайсетте свята, би могъл да научи тук?