Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 137

— Но все пак — Бронски поклати глава — едно е да разфокусираш лъча на лабораторен лазер, друго — да повториш същия номер с големите бойни лазери на зхиррзхианците.

— Разбира се — съгласи се Кавана. — Но мисля, че все пак имаме една подходяща писта за изследване.

— Може би. — Бронски кимна неохотно. — Добре, оформете го като доклад и ще го пратим със следващия хиперкораб до Земята и Едо.

— Бригадире? — обади се Колчин. — Скоро ще се появим в системата.

— Благодаря. — Бронски се шмугна покрай Кавана и тръгна към контролната зала.

Кавана приключи с изчисленията и отиде в залата тъкмо когато Бронски се настаняваше в пилотското кресло.

— Надявам се, че ще се постараеш да действаме с максимална дискретност — заяви той.

— Не съм възнамерявал да се хвърлям в главоломна атака със святкащи оръдия и да арестуваме оцелелите, ако това имаш предвид — отвърна Бронски. — Не се безпокой, зная как да се промъквам безшумно.

— Корабът да не е с фалшифициран идентификационен сигнал? — досети се Колчин.

— Ще останеш изумен от колекцията фалшиви идентификационни сигнали, с които разполага — засмя се Бронски. — Започваме.

Някъде под тях се надигна хор от прещракващи релета. Мракът отвъд прозрачния купол се превърна в тунел, който се обсипа със звезди. Блещукащите точки бързо заемаха местата си, заобикаляйки планетата пред тях.

— На около половин час път сме — каза Бронски, след като прегледа данните от монитора.

— А какво ще правим с нашите паспорти? — попита Кавана. — Или смяташ да ни оставиш на кораба, докато душиш насам-натам?

— Изкусителна мисъл — рече Бронски. — Но доколкото ви познавам, мисля, че ще направите опит да се измъкнете. Ето.

Той хвърли на масата два тъмнозелени паспорта — може би аркадийски? — и се облегна назад. Кавана взе единия и го отвори.

Наистина бяха аркадийски, на баща и син търговци — Бакар и Джил Фортунори. Само дето вътре вече се мъдреха фотографиите и пръстовите отпечатъци на Кавана и Колчин.

— Впечатлен съм — призна Кавана. — А ти кой ще бъдеш?

— Жан Мишел Маршан — отвърна Бронски. — Ваш пилот и културен съветник. Което означава, че ще говоря аз, а вие ще стоите отзад и ще мълчите многозначително. Ясно ли е?

— Струва ми се, че ще се справя с ролята — подсмихна се Кавана и прибра паспорта.

— Чудесно. — Бронски се извърна към пулта. — Пъхнал съм ви в паспортите по едно листче с биографични данни. Хубаво ще е да знаете поне нещичко за себе си.

Върховният сведе поглед към кутията, която говорител Цвв-панав бе тръшнал безцеремонно на бюрото му.

— Добре де — рече той. — Това е фссс-орган. И какво от това?

— Това не е някакъв фссс-орган, Върховни — отвърна говорителят на Дхаа’рр. — Това е фссс-органът на Прр’т-зевисти. Надявам се, че го помните?

— Не би било никак лесно да го забравя — отвърна сухо Върховният. — Още повече след всички дхаа’ррски петиции, които получих, след като поисках отзоваването на Трр-мезаз. Останах с впечатлението, че целият клан Дхаа’рр настоява за провеждане на прощален ритуал.