Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 119

— Подчинявам се — отвърна Трр’т-рокик и се шмугна покрай другия старейшина.

Надяваше се, че никой няма да си направи труда да преброи присъстващите на борда старейшини и да ги сравни с фссс-органите в пирамидата на тукашния протектор. Защото ако някой го направеше, той щеше здравата да загази.

Както и да е, очертаваше се интересно пътуване.

— Сър?

Парлимин Джейси Вандайвър вдигна нетърпеливо глава. Тъкмо изучаваше сведенията за последните придвижвания на миротворческите отряди. Как, по дяволите, можеше да е в течение на всичко това, след като го прекъсваха на всеки няколко минути?

— Какво има, Питърс? — сопна се той.

— Извинете, че ви безпокоя — смутено каза младият му помощник, — но току-що пристигна спешно съобщение от господин Макфи. — Той понечи да му подаде пластината със съобщението, после се поколеба. — Искате ли да ви го предам сбито, сър?

Момчето се учеше бързо.

— Гледай да си кратък — посъветва го Вандайвър и остави доклада. Макфи бе от тези, които можеха да ти изгубят времето с някой дреболия, и имаше навика да праща доклади за какво ли не.

— Разбрано, сър. Господин Макфи съобщава, че е успял да проследи помощник-офицер Питър Бронски до остров Пуерто Симоне на Гранпара. Там го е забелязал в компанията на двама мъже, които по-късно идентифицирал като лорд Стюарт Кавана и…

Вандайвър подскочи, напълно забравил доклада за миротворческите отряди.

— Кавана?

— Да, сър. — Питърс бе още по-обезпокоен. — Лорд Кавана и господин Митри Колчин…

— Дай ми я — прекъсна го Вандайвър и дръпна пластината.

— Слушам, сър.

Вандайвър прегледа трескаво доклада. Наистина ставаше въпрос за Кавана и Колчин, което се потвърждаваше и от приложения кратък видеоматериал. Виждаше се как тримата се отправят заедно към малък космически кораб. Според Макфи се връщали на Мра и той възнамерявал да ги последва.

— Знаех си — изпъшка Вандайвър. — Бронски играе заедно с Кавана. Затънал е до ушите.

— Да, сър. Като стана дума за Бронски, сър, събрах исканата от вас информация.

— И?

Питърс вдигна рамене.

— Нищо интересно, на пръв поглед. Роден е в Украйна, след завършване на училище бил на дипломатическа служба. Според досието му е постъпил на работа в дипломатическия корпус на Общността през 2282 година и работи там през последните двайсет и една години.

— Военна служба?

— Не е отбелязано. — Питърс се поколеба. — Но имаше нещо, което привлече вниманието ми. Споменава се, че по време на Паулианската война се е водил в списъците на Обединения кентаврийски цивилен дипломатически корпус. Служил е там дванайсет години, като е изпълнявал мисии на различни чужди светове.

— Какво му е интересното?

— Ами, сър, направих някои проучвания. Та излиза, че в този корпус приемат на служба само кентаврийски граждани. Никога досега не са допускали некентаврийци.

— Добре де — какво от това? — повтори нетърпеливо Вандайвър. — Нищо чудно по онова време Бронски да е имал двойно гражданство. Такива неща се случват често.