Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 109

Мрачанецът сякаш се смали още повече.

— Толкова ме е страх. Моля ви, офицер Бронски, трябва да ми повярвате.

— Офицерът Бронски — обади се Милтириаб. — Туй не е ужасно погрешно заключение. Ние зърнали стъкленици с химикал. Те с надпис на мрачански.

— О, не се и съмнявам — увери го Бронски. — Просто ние хората наричаме това сарказъм. Сигурен съм, че дори колата, която Колчин използва така умело, е била наета от мрачанците.

— Как ти възнамерява да постъпи? — попита Милтириаб.

— Ами, аз съм само помощник-офицер — отвърна Бронски. — Не разполагам с полицейски правомощия. Ще се свържа с Мирмидонската платформа и ще видя какво могат да направят.

— Не искам никакъв могат направят — възрази Милтириаб, обгърнат в мирис на мента. — Това бил незаконно действие срещу авурски гражданин…

— Лорд Кавана?

Кавана се обърна и забеляза, че Колчин му сочи с поглед коридора.

— Да?

— Ще може ли двамата с офицер Бронски да излезете за малко? — попита Колчин. — Има нещо, което искам да ви покажа.

— Разбира се — съгласи се Бронски. — Почакайте ни тук, ако обичате — обърна се той към авурците, — и дръжте под око мрачанеца и бурта. Не се безпокойте — ще направим каквото трябва.

Последваха Колчин до неголямо складово помещение в дъното на къщата.

— Забелязах го, когато отивах за колата на мрачанеца — обясни Колчин, — но нямах време да го разгледам по-внимателно. — Той застана пред един сандък, на който пишеше, че съдържа буртска храна. Върху сандъка бе поставена малка метална кутия. — Одеве се върнах и я разгледах. — Той взе кутията и я подаде на Кавана.

Кавана я завъртя в ръцете си. На външен вид приличаше на метална кутийка за карти.

— Предполагам, че още не си я отварял? — попита той и я подаде на Бронски.

— Не, реших да оставя тази задача на Бронски — обясни Колчин. — Не бих се учудил, ако е нагласена така, че да гръмне в ръцете на този, който не знае как да я отвори.

— Или да изтрие всичко, което се съдържа вътре — допълни Бронски, вдигна кутийката и я разгледа внимателно от всички страни. След това сви рамене и я върна на Колчин…

И изведнъж пистолетът се озова в ръката му и бригадирът го насочи към гърдите на Кавана.

— Предай ми оръжието си, Колчин — произнесе той тихо. — И ти също, Кавана. Извадете ги бавно, с два пръста… сега ги поставете на пода. Отстъпете назад към стената.

Кавана и Колчин се спогледаха. Лордът поклати глава.

— Мислех, че сме приключили с тази част — обърна се той към Бронски, докато поставяше оръжието на пода.

— Може и да си мислел. Но не и аз. Както вече ти казах на Мра-миг, не мога да си позволя лукса да ти повярвам, че ще си държиш устата затворена.

Стомахът на Кавана се сви болезнено.

— Какво означава това?

— Оставям на теб да прецениш — бе отговорът на Бронски. — Ако ни сътрудничиш, ще прекараш войната в компанията на Торин Лий и твоя човек Хил. В противен случай ще се погрижим да замлъкнеш завинаги.

Кавана погледна към Колчин. На Мра-миг младият телохранител бе успял в подобна ситуация да изненада Бронски. Ако можеше да го повтори…

— На твое място не бих разчитал на Колчин да вади още зайци от магичната си шапка — продължи Бронски, сякаш прочел мислите му. — На Мра-миг той просто имаше късмет. Няма да му се удаде повторно.