Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 109
Тимъти Зан
Мрачанецът сякаш се смали още повече.
— Толкова ме е страх. Моля ви, офицер Бронски, трябва да ми повярвате.
— Офицерът Бронски — обади се Милтириаб. — Туй не е ужасно погрешно заключение. Ние зърнали стъкленици с химикал. Те с надпис на мрачански.
— О, не се и съмнявам — увери го Бронски. — Просто ние хората наричаме това сарказъм. Сигурен съм, че дори колата, която Колчин използва така умело, е била наета от мрачанците.
— Как ти възнамерява да постъпи? — попита Милтириаб.
— Ами, аз съм само помощник-офицер — отвърна Бронски. — Не разполагам с полицейски правомощия. Ще се свържа с Мирмидонската платформа и ще видя какво могат да направят.
— Не искам никакъв могат направят — възрази Милтириаб, обгърнат в мирис на мента. — Това бил незаконно действие срещу авурски гражданин…
— Лорд Кавана?
Кавана се обърна и забеляза, че Колчин му сочи с поглед коридора.
— Да?
— Ще може ли двамата с офицер Бронски да излезете за малко? — попита Колчин. — Има нещо, което искам да ви покажа.
— Разбира се — съгласи се Бронски. — Почакайте ни тук, ако обичате — обърна се той към авурците, — и дръжте под око мрачанеца и бурта. Не се безпокойте — ще направим каквото трябва.
Последваха Колчин до неголямо складово помещение в дъното на къщата.
— Забелязах го, когато отивах за колата на мрачанеца — обясни Колчин, — но нямах време да го разгледам по-внимателно. — Той застана пред един сандък, на който пишеше, че съдържа буртска храна. Върху сандъка бе поставена малка метална кутия. — Одеве се върнах и я разгледах. — Той взе кутията и я подаде на Кавана.
Кавана я завъртя в ръцете си. На външен вид приличаше на метална кутийка за карти.
— Предполагам, че още не си я отварял? — попита той и я подаде на Бронски.
— Не, реших да оставя тази задача на Бронски — обясни Колчин. — Не бих се учудил, ако е нагласена така, че да гръмне в ръцете на този, който не знае как да я отвори.
— Или да изтрие всичко, което се съдържа вътре — допълни Бронски, вдигна кутийката и я разгледа внимателно от всички страни. След това сви рамене и я върна на Колчин…
И изведнъж пистолетът се озова в ръката му и бригадирът го насочи към гърдите на Кавана.
— Предай ми оръжието си, Колчин — произнесе той тихо. — И ти също, Кавана. Извадете ги бавно, с два пръста… сега ги поставете на пода. Отстъпете назад към стената.
Кавана и Колчин се спогледаха. Лордът поклати глава.
— Мислех, че сме приключили с тази част — обърна се той към Бронски, докато поставяше оръжието на пода.
— Може и да си мислел. Но не и аз. Както вече ти казах на Мра-миг, не мога да си позволя лукса да ти повярвам, че ще си държиш устата затворена.
Стомахът на Кавана се сви болезнено.
— Какво означава това?
— Оставям на теб да прецениш — бе отговорът на Бронски. — Ако ни сътрудничиш, ще прекараш войната в компанията на Торин Лий и твоя човек Хил. В противен случай ще се погрижим да замлъкнеш завинаги.
Кавана погледна към Колчин. На Мра-миг младият телохранител бе успял в подобна ситуация да изненада Бронски. Ако можеше да го повтори…
— На твое място не бих разчитал на Колчин да вади още зайци от магичната си шапка — продължи Бронски, сякаш прочел мислите му. — На Мра-миг той просто имаше късмет. Няма да му се удаде повторно.