Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 102

И изведнъж дръжката и три четвърти от острието на ловджийския нож на Колчин щръкна от левия крак на бурта.

Чуждоземецът изрева и тялото му се извъртя наляво — ритъмът на движенията му бе брутално прекъснат. Той успя да измине още две крачки, размахвайки ръце като вятърна мелница — полагаше отчаяни усилия да си възстанови равновесието. Но силата на удара, плюс болката в крака, се оказаха твърде много за него. Миг по-късно той се строполи на земята с трясък, който разтресе паважа. Буртът изрева отново, понечи да се надигне, успя да се подпре на четири крака…

И тогава пистолетът на Бронски излая и гръдният кош на чуждоземеца изригна в ярки пламъци.

Буртът рухна, а гневният му вик премина в болезнен вопъл. Бронски продължаваше да стреля и след всеки изстрел чуждоземецът сякаш изчезваше в нови облаци от дим и огън. Виковете му продължаваха да се носят и иззад димната завеса, през която от време на време се мярваха бясно мятащи се крайници. За миг Кавана си помисли, че ако Бронски преустанови стрелбата, буртът отново ще се нахвърли върху тях.

И тогава зад тях прокънтя нов рев.

В суматохата Кавана бе забравил за другия бурт.

Той се обърна. Разбрал най-сетне, че маневрата с отвличането на вниманието не се е удала, първият бурт се бе втурнал в атака.

— Бронски! — извика Колчин.

Бригадирът дори не се обърна. Без да освобождава спусъка на бълващото огън оръжие, той замахна със свободната си ръка и метна на Колчин пистолета, който му бе отнел преди малко. Колчин улови оръжието, насочи го с едно бързо движение и в същия миг откри огън.

Но Кавана вече си даваше сметка, че усилията му ще са напразни. Дори с помощта на бясно носещия се насреща им бурт, запратеният от Колчин нож едва бе успял да пробие дебелата кожа на чуждоземеца. Стандартните амуниции на пистолетите не можеха да нанесат кой знае колко по-сериозни поражения.

Буртът, изглежда, също го осъзнаваше, или пък бе твърде разярен, за да се стъписа. Размахвайки яките си ръце, той продължаваше да препуска, без въобще да помисли да се прикрие.

— Кавана! — извика Бронски. Кавана се извърна и едва сега забеляза, че Бронски е спрял стрелбата с експлозивни амуниции. Тялото на втория бурт бе станало на кървава кайма и той най-сетне бе спрял да помръдва. — Насам! — подкани го Бронски. — Размърдай се де!

Кавана се отдели от стената и се затича към него.

— Колчин, идвай!

— Вървете с Бронски — нареди Колчин, като продължаваше безполезната стрелба по приближаващия се бурт. — По-бързо, дявол го взел!

Сега не беше време да спори. Кавана изтича при Бронски, бригадирът го сграбчи за ръката и го задърпа навътре в уличката.

— Къде отиваме?

— Където и да е — надалеч оттук — отвърна Бронски. Зад тях се чу трясък. — Не гледай! — нареди му бригадирът.

— Но Колчин… — почна Кавана, но Бронски го стисна още по-силно.