Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 100

На три метра от тях стоеше бригадир Бронски, стиснал малък пистолет. Вниманието му, както и дулото, бе обърнато изцяло към Колчин.

— Умно момче — одобри Бронски. — Знаеш какво да правиш: ръцете на тила, пръстите — сплетени. Ти също, Кавана.

— Значи в края на краищата е било клопка — изсумтя Колчин.

— Не, просто следвах интуицията си — отвърна Бронски. — Радвам се да установя, че все още я имам. Подритни пистолета насам.

— И какво ти подсказа този път интуицията? — попита Кавана.

— Че ще се приземите на Гранпара — отвърна Бронски, докато се навеждаше да прибере пистолета на Колчин. — Успях да се сдобия с копие от съобщението на Кливерес си Йятуур, пратено до сина ти Арик на Едо.

Кавана се намръщи.

— Тя е пратила съобщение на Арик? И какво пишеше в него?

— Поиска от него да й занесе някакви електронни модули. — Бронски пъхна ръка в задния си джоб и извади белезници. Метна ги в краката на Кавана и му нареди: — Сложи ги на Колчин. Ръцете отзад, естествено.

— Не разбирам какво общо има с всичко това писмото на Кливерес — промърмори Кавана, докато вдигаше белезниците. Огледа улицата, но зад Бронски нямаше никого. Нима бе дошъл сам? В такъв случай все още имаха шанс да се измъкнат.

Но само преди да е сложил белезниците на Колчин. След този момент шансовете им падаха на нула. Кавана трябваше да намери някакъв начин да забави изпълнението на тази заповед.

Или да се престори, че я е изпълнил.

— Та, както вече казах, дължа всичко на интуицията си — продължи Бронски. — Разпратили сме съобщение из цялата Общност да си отварят очите за мрачанския изтребител, който откраднахте на Мра-миг. След като не се появи никъде, заключих, че сте го разменили с нещо по-подходящо при си Йятуур, което означаваше, че сте й в дълг.

— Точно така — кимна Кавана и спря пред Колчин, втренчил поглед в Бронски. — Тя настоя да й пратя командните модули в замяна на кораба, който ми осигури. Но ти откъде разбра?

— Когато си имаш работа с йикроманците, всичко винаги опира до „ти на мене, аз на теб“ — отвърна Бронски и отново махна с пистолета към Колчин. — Хайде, сложи му белезниците.

— Само че аз така и не успях да ги пратя — продължи Кавана, като същевременно заобиколи Колчин и постави гривната на лявата му ръка. Застанал зад гърба му и донякъде скрит от погледа на бригадира, той вече имаше възможност да посегне към резервния пистолет, който Колчин му бе дал преди няколко дни. Дали да не го извади незабележимо и да го пъхне под колана на телохранителя, откъдето той би могъл да го измъкне дори с оковани ръце? — Тук сме, откакто напуснахме Формби — продължи да говори Кавана.

— Точно това ми подсказа къде да ви търся. Трябваше да е някое местенце, откъдето не бихте могли да й пратите модулите. Гранпара бе като че ли единствената възможност.

— Най-вече след като си открил, че Куин и Арик поддържат връзки с командир Бокамба — каза Кавана и нахлузи и втората гривна; мислеше трескаво как да я постави така, че да изглежда заключена, а същевременно да не е. — И кога организирахте това малко представление?

— За какво представление говориш?