Читать «Влад Талтош (Убиец на свободна практика. Том 1)» онлайн - страница 347
Стивен Браст
Изправих се отново и се обърнах към пратеника.
— Излез — казах му. — Ако пазачите тръгнат да влизат, моите хора отвън ще те убият. — Можеше като нищо да се зачуди защо, след като имам хора отвън, не са убили пазачите. Но не каза нищо; просто излезе.
Направих една стъпка към Херт и вдигнах камата. В този момент изобщо не ме интересуваше кой ме гледа и дали ще ме предадат на Империята. Исках само всичко това да свърши.
— Чакай — каза Кели.
Спрях се, предполагам най-вече поради пълно удивление.
— Какво?
— Не го убивай.
— Ти луд ли си? — Направих още една крачка. Херт ме гледаше абсолютно безизразно.
— Говоря сериозно — каза Кели.
— Радвам се.
— Не го убивай.
Спрях се и отстъпих крачка назад.
— Добре. Защо?
— Той е
— Знаеш ли, може да ти е трудно да го повярваш, но не давам и един писък на текла какво искате вие — казах. — Ако не го убия сега, съм мъртъв. Мислех, че бездруго съм мъртъв, но работите, изглежда, се решиха така, че може и да поживея. Няма да…
— Смятам, че можеш да уредиш той да престане да те гони, без да се самоубиваш.
Примигнах, после попитах:
— Добре де, как?
— Не знам — каза Кели. — Но погледни ситуацията. Ти му разнебити организацията почти до основи. Ще са му нужни всички ресурси само за да я възстанови. Той е в слаба позиция. Можеш да уредиш нещо.
Погледнах Херт. Лицето му беше все така безизразно. Казах:
— В най-добрия случай това означава, че просто ще изчака.
— Може би — отвърна Кели.
Обърнах се отново към него.
— Откъде знаеш толкова много как действаме ние и в каква ситуация е той?
— Работата ни е да знаем всичко, което засяга нас и тези, които представляваме. С него воюваме от години, по един или друг начин. Длъжни сме да го познаваме и да знаем как действа.
— Добре. Сигурно. Но все пак не ми каза защо трябва да го оставям жив.
Кели ме изгледа с присвити очи.
— Знаеш ли, ти си едно живо противоречие. Роден си в Южна Адриланка, източняк си, но ето, че цял живот правиш всичко възможно, за да го отречеш, да усвоиш нравите на драгарите, почти да се
— Това са глупости…
— Понякога подражаваш дори на речевите шаблони на аристокрацията. Мъчиш се да станеш… не богат, а властен, защото точно това цени аристокрацията над всичко останало. И все пак в същото време носиш мустаци, за да наблегнеш на източняшкия си произход, и се солидаризираш с източняците дотолкова, че както са ми разправяли, никога не си прилагал занаята си върху свой събрат, и всъщност си отказал предложението да убиеш Франц.
— И това какво…
— Сега трябва да избираш. Не искам от теб да се откажеш от професията си, колкото и отвратителна да е тя. Всъщност не искам от теб нищо. Казвам ти, че в интерес на нашите хора е да не убиваш това лице. Прави каквото искаш. — И ми обърна гръб.