Читать «Влад Талтош (Убиец на свободна практика. Том 1)» онлайн - страница 349

Поклатих глава. Не му вярвах, но прецених, че поне съм спечелил малко време. Казах на Коути:

— Прибирам се у дома. Идваш ли с мен?

Тя ме погледна, със сбърчено чело и с жал в очите. Обърнах й гръб.

Щом Херт тръгна към вратата, чух зад себе си дрънчене на стомана и в стаята влетя тежък меч. След него влетя и един джерег, заднешком. От гърлото му стърчеше рапира, а към рапирата беше прикрепено деденцето ми. Амбрус беше на рамото му. Лойош долетя в стаята.

— Ноиш-па!

— Да, Владимир? Искал си да ме видиш?

— Може да се каже. — Нещо ми кипеше отвътре. Реших, че трябва да изляза, преди да е избухнало.

— Здравей, Талтош — каза Кели. На дядо ми.

Двамата си кимнаха.

— Изчакай тук — казах през рамо.

Излязох в коридора. Гардът, когото бях ранил, още охкаше и се държеше за корема, въпреки че беше извадил ножа. До него имаше още един, който се държеше за десния крак. Забелязах рани по двата му крака, по ръцете и на рамото. Раните бяха малки, но може би дълбоки. Бях доволен, че дядо ми все е още толкова добър, колкото го помнех. Минах предпазливо покрай тях и излязох на улицата. Вече се беше оформила плътна редица въоръжени източняци и също така плътна редица от стражата на феникс. Гардове джерег обаче не се мяркаха.

Минах през стражите, докато стигна до командира им.

— Лорд Хааврен?

Погледна ме и лицето му замръзна. Но ми кимна.

— Неприятности няма да има — казах. — Беше грешка. Сега източняците ще си тръгнат. Исках само да ви го кажа.

Изгледа ме за миг и се обърна, все едно че бях някаква мърша. Обърнах се и отидох в аптеката. Намерих магьосничката и рекох:

— Така, можеш да я вдигнеш. И ако искаш да припечелиш още малко, Херт скоро ще излезе на улицата. Мисля, че ще ти е много признателен, ако го телепортираш до вкъщи.

— Благодаря. За мен беше удоволствие.

Кимнах и закрачих обратно към квартирата на Кели. Междувременно Херт се появи с няколкото си ранени мутри, в това число и един, на който трябваше да му помагат. Дори не ме погледна. Минах покрай него и с крайчеца на окото си видях, че магьосничката го приближи и го заговори.

Когато влязох вътре, от дядо ми нямаше и помен, както и от Коути. Лойош каза: „В кабинета на Кели са“.

„Хубаво“.

„Защо ме прати при него, а не се свърза псионично?“

„Дядо ми не го одобрява, освен в краен случай“.

„Случаят не беше ли краен?“

„Ох! Добре де, исках да се разкараш, за да мога да направя нещо глупаво“.

„Разбирам. Е, направи ли го?“

„Аха. И даже се отървах“.

„О? Значи ли това, че вече всичко е наред?“

Погледнах към кабинета, където дядо ми говореше с Коути.

„Сигурно не. Но вече не зависи от мен. Мислех, че сигурно ще съм умрял след всичко това, и исках някой да се погрижи за Коути“.

„А Херт?“

„Обеща да ме остави на мира — пред свидетели. Това ще го принуди да удържи на думата си, поне няколко недели“.

„А след това?“

„След това ще видим“.

17.

„1 бр. носна кърпа: изперете & огладете.“

На другия ден получих вест, че войската се е изтеглила от Южна Адриланка. Коути не се появи. Но всъщност не бях го очаквал.

За да си прочистя малко мозъка, се поразходих из квартала. Започваше да ми харесва чувството, че не съм толкова застрашен, колкото бях, когато започна цялата тази дивотия. Сигурно това положение нямаше да продължи дълго, но щях да му се радвам, докато мога. Даже се поразходих малко извън района си, просто защото ми беше много хубаво да се мотая без страх. Влязох в няколко гостилници, които обикновено не посещавам, и ми беше много добре. Гледах обаче да не се напия, макар че сигурно щеше да е все едно.