Читать «Виксън 03» онлайн - страница 46

— Да, сър. — Облекчението на Зееглер беше очевидно.

Де Ваал се загледа в течността в чашата си. После вдигна поглед със замислено изражение.

— Жалко, много жалко. Операцията може би щеше да свърши работа.

Фокс беше пиян.

Ако някоя чудовищна ръка се протегнеше и изтръгнеше от пода дългия махагонов плот на бара в хотел „Пемброук“, той щеше да се просне ничком с превързаното си лице надолу. С размазан поглед видя, че е единственият посетител в заведението. Поръча си ново питие, отбелязвайки с известна садистична радост, че времето за затваряне отдавна е отминало и високият барман се притесняваше да го помоли да си върви.

— Добре ли сте, сър? — пробва предпазливо барманът.

— Не, по дяволите! — изръмжа Фокс. — Чувствам се адски отвратително.

— Моля да ме извините, но щом не ви е добре, защо продължавате да пиете?

— Не от уискито ми се повдига, а от операция „Дива роза“.

— Моля?

Фокс огледа крадешком залата, после се наведе над плота.

— Как ще реагирате, ако ви кажа, че преди не повече от три часа се срещнах с министъра на отбраната на гарата, в частния му вагон?

Устните на бармана се извиха в самодоволна усмивка.

— Министърът трябва да е някой страхотен магьосник, господин Фокс.

— Магьосник ли?

— Ами да, щом може да бъде на две места по едно и също време.

— Говорете по-ясно, човече.

Барманът се пресегна под един рафт, извади вестник и го подхвърли върху плота пред Фокс. Кимна към материала на първата страница и зачете на глас заглавието.

— „Министърът на отбраната Питер де Ваал постъпва за операция в болницата «Порт Елизабет»“.

— Невъзможно!

— Това е днешният вечерен вестник — поясни барманът. — Трябва да признаете още, че министърът има не само свръхсила да се възстановява, но и скоростен влак, защото „Порт Елизабет“ се намира на хиляда километра на юг оттук.

Фокс грабна вестника, отърси мъглата от погледа си, сложи си очилата и зачете. Беше истина. С тромави движения той метна няколко банкноти към бармана и с несигурни крачки се запъти към вратата, прекоси фоайето и излезе на улицата.

Когато стигна на гарата, тя беше безлюдна. Лунната светлина проблясваше върху релсите. Влакът на Де Ваал го нямаше.

15.

Те пристигнаха с изгрева на слънцето. Сомала преброи най-малко трийсет души, облечени със същите полеви униформи, каквато носеше и той. Наблюдаваше ги как изпълзяват от шубраците като сенки и изчезват сред захарните тръстики.

Той огледа акациевото дърво с бинокъла си. Скаутът го нямаше на прикрития си наблюдателен пост. Може би се е измъкнал, за да се присъедини към отряда си, предположи Сомала. Никой от ударните сили не му беше познат. Възможно ли е да са членове на друго бунтовническо движение? Ако е така, защо тогава носеха отличителните черни барети на АРА?

Сомала се изкушаваше до болка да напусне скривалището си в баобаба и да се приближи до нашествениците, но размисли и остана неподвижен на мястото си. Ще чака и наблюдава. Такива заповеди беше получил и той щеше да ги изпълнява.

Фермата на Фокс постепенно се оживяваше. Работниците започваха да се пръсват, всеки по своите всекидневни задачи. Патрик Фокс младши мина през обезопасения портал и продължи към големия каменен обор, където се залови да човърка един от тракторите. Пазачите на портала се смениха. Момчето от нощната смяна тъкмо се спря да поприказва с дошлия да го смени, и в този момент най-неочаквано се строполи безмълвно на земята. Почти веднага след него и другият пазач подви крака и се свлече до него.