Читать «Виксън 03» онлайн - страница 31

В главата му звънна предупредителен сигнал. Ръцете и краката му вече загубваха чувствителността си и се вкочанясваха от безпощадния студ. Вече се движеше много по-бавно, сякаш беше потопен в гъст сироп. Ако не стоплеше час по-скоро тялото си, старият самолет щеше да приюти още една жертва. За миг го прободе острият връх на паниката — започваше да губи всякакво чувство за ориентация. Тогава забеляза въздушните си мехурчета, които излизаха от товарната кабина и поемаха към повърхността.

С огромно облекчение той се извърна от самотния скелет и последва мехурчетата в откритото водно пространство. На три метра под повърхността видя подводната част на лодката, която трепкаше от пречупената светлина като в кадър от сюрреалистичен филм. Дори успя да различи безплътната на вид глава на Джордино, който се взираше надолу зад борда.

С последни сили Пит протегна ръка и сграбчи веслото. После, с обединената сила на мускулите на Джордино и Стайгър, той бе издърпан в лодката с такава лекота, сякаш беше малко дете.

— Помогни ми да му свалим това облекло — нареди Джордино на полковника.

— Господи, той целият е посинял!

— Още пет минути, и щеше да получи хипотермия.

— Какво значи хипотермия? — попита Стайгър, докато сваляше куртката на Пит.

— Силно понижаване на телесната температура — поясни Джордино. — Познавах водолази, които умряха от това.

— Още не съм… повтарям… още не съм готов за дисекционната маса на моргата — изрече Пит през тракащи зъби.

След като свалиха хидрокостюма му, Джордино и Стайгър разтриха енергично тялото му с хавлиени кърпи, а после го завиха с дебело вълнено одеяло. Чувствителността му бавно започна да се завръща в крайниците и той вече усещаше топлината от слънцето, която проникваше чак до кожата му. Докато отпиваше кафе от чашата на термоса, си помисли, че то щеше да му помогне повече за психологическото, отколкото за физическото му обновление.

— Ти постъпи като пълен глупак! — скара му се Джордино от чиста загриженост. — Едва не се погуби, като се застоя толкова дълго. На тази дълбочина водата е направо вледеняваща.

— Какво откри долу? — попита Стайгър.

Пит се надигна до седнало положение и тръсна глава, за да разсее последните следи от мъглата в съзнанието си.

— Една папка… Имах една папка.

Джордино му я показа.

— Все още я имаш. Стискаше я в лявата си ръка като менгеме.

— А малката метална пластина?

— У мен е — отвърна Стайгър. — Изпадна от единия ти ръкав. Пит се облегна облекчен и отпи още една глътка кафе.

— Товарната кабина е пълна с големи касети… от неръждаема стомана, съдейки по незначителната степен на корозия. Но какво съдържат, може само да се гадае, няма никакви означения по тях.