Читать «Виксън 03» онлайн - страница 14

— Къде ти е умът, Лий? Нима забрави за онзи доктор и семейството му, които загинаха, когато самолетът им се разби оттатък Дайъмънд?… Как намирате боба, господин Пит?

— Превъзходен — отвърна Пит. — Дайъмънд близо ли е оттук?

— Беше. Сега от него остана само едно кръстовище и ранчо, пригодено за летовници.

— А, да, спомних си — каза Лий и се пресегна да си вземе още една мръвка. — Беше от ония самолети, едномоторните. Нищо не остана от него, само купчина въглени. На шерифството му отне повече от седмица, за да разпознае останките.

— Това се случи през април седемдесет и четвърта — поясни Максин.

— Мен ме интересува много по-голям самолет — каза Пит. — Въздушен лайнер. Трябва да е паднал тук някъде преди трийсет-четирийсет години.

Максин сбърчи чело и се загледа невиждащо в тавана. Накрая поклати глава.

— Не, не съм чула да е станала самолетна катастрофа от такава величина. Поне не и в този район.

— Защо питате, господин Пит? — поинтересува се Лий.

— В гаража на госпожица Смит намерих едни части от стар самолет. Вероятно баща й ги е прибрал там. Реших, че може би ги е открил някъде наблизо в планината.

— Чарли Смит… — рече замислено Максин, — Бог да го прости. Той съчиняваше далеч повече планове как да забогатее от който и да е безработен, злоупотребяващ със социалните си помощи.

— Сигурно е купил тия части от някой склад в Денвър, за да изобрети още едно от недействащите му приспособления.

— Горкият Чарли, такъв си беше — разсмя се Лий. — Спомням си как, когато се пенсионира, опита да направи автоматична макара за въдица. Пустото му нещо хвърляше стръв навсякъде, само не и във водата.

— Защо го нарекохте „горкият Чарли“?

Лицето на Максин доби скръбен вид.

— Предполагам, поради ужасния начин, по който се спомина. Лорън не ви ли е казала?

— Не, каза ми само, че е станало преди три години.

Лий посочи полупразното шише на Пит.

— Още бира?

— Не, благодаря, тази ми е достатъчна.

— Истината е — продължи Лий, — че Чарли се взриви. С динамит вероятно. Никой не разбра със сигурност. Единственото, което можаха да разпознаят, беше един ботуш и един палец.

— В протокола на шерифа бе записано, че е станало в резултат на неизправност на поредното му изобретение — добави Максин.

— Аз продължавам да твърдя, че това са врели-некипели! — възрази Лий.

— Какви ги приказваш! — Максин хвърли строг поглед на съпруга си.

— Просто имам такова чувство. Чарли знаеше за взривните вещества повече от всеки друг на тая земя. Ами малко ли бомби и артилерийски снаряди е обезвредил из цяла Европа през Втората световна война!

— Не му обръщайте внимание — каза надменно Максин. — Лий си е втълпил, че Чарли е бил убит. Глупости! Чарли Смит нямаше никакви врагове. Смъртта му беше чисто и просто нещастен случай.

— Всеки си има свое мнение — вметна Лий.

— Малко десерт, господин Пит? — попита Максин. — Направила съм тригуни с ябълков пълнеж.

— Благодаря, но не мога да хапна нито залък повече.

— А ти, Лий?

— Вече не съм гладен — измърмори той.

— Не унивайте, господин Рафърти — опита да го утеши Пит. — Изглежда, че и моето въображение се е развихрило прекалено. След като намерих части от самолет насред планината… беше естествено да си помисля, че са от катастрофирал самолет.