Читать «Виждащият камък» онлайн - страница 7

— Може би не трябваше да постъпваш така с него… — обади се Мелъри.

— Не ми пука! — Джерард засмука ухапания си пръст. — Трябва да намерим Саймън.

— Това нещо действа ли?

— Сега ще видим.

Джерард вдигна камъка, нагласи го на окото си и погледна през прозореца.

Глава трета

В която Мелъри най-после използва своята шпага за нещо полезно

През дупчицата в средата на камъка Джерард видя гоблините. Бяха пет. Имаха глави на жаби, а очите им бяха мъртвешко бели, без зеници. Отстрани на главите им стърчаха уши, които приличаха на котешки, но без косми. Зъбите на гоблините бяха всъщност парчета стъкла и остри назъбени камъни.

Зелените издути тела на петте чудовища се носеха бързо през ливадата. Единият гоблин влачеше мръсна, лекьосана торба, а другите душеха въздуха като кучета. След малко всички се насочиха към бараката за каретите. Джерард отстъпи толкова бързо от прозореца, че щеше да се спъне в голяма стара кофа.

— Идват право към нас! — прошепна той.

Мелъри стисна още по-силно дръжката на шпагата. Кокалчетата на пръстите й побеляха.

— А Саймън? С тях ли е?

— Не го виждам.

Тя се надигна леко и надникна навън.

— Не виждам нищо.

Джерард стисна камъка в дланта си и се приведе още по-ниско. Гоблините отвън приближаваха. Той съвсем ясно чуваше как грухтят и душат, но не посмя да погледне отново през отвора на камъка. Внезапно голяма буца пръст се разби в стената до прозореца.

— Идват! — прошепна той и напъха справочника в ученическата си раница, но не му остана време да я закопчае.

— Идват ли? — възкликна Мелъри. — Не идват, а са тук!

По стената отвън се чу дращене на нокти, а изпод черчеветата на прозореца захвърчаха тресчици. Стомахът на Джерард се сви на топка. Не можеше да помръдне от ужас.

— Не можем да стоим така. Трябва да направим нещо! — зашепна той.

— Трябва да изтичаме до къщата — каза Мелъри, също шепнешком.

— Няма да можем — поклати глава Джерард. Спомни си за острите зъби и нокти на гоблините.

— Ще трябва да можем. Тия чудовища ще откъртят още няколко дъски и са вътре…

Джерард кимна колебливо, но после решително тръсна глава и се подготви да се изправи. Като въртеше неумело камъка между пръстите си, той се опита да го нагласи в чудатия монокъл и да го прикрепи към главата си. Клипсът стисна носа му като щипка.

— Ще тръгнем по мой знак — нареди Мелъри. — Внимание! Едно! Две! Три! Сега!

Тя отвори вратата и двамата хукнаха към къщата. Гоблините се втурнаха след тях. Нечии остри нокти сграбчиха Джерард. Той се отскубна и продължи да тича.

Мелъри беше по-бърза от него. Тя почти стигна къщата, когато един от гоблините докопа якето на Джерард и го дръпна силно. Джерард се просна по корем в тревата. Камъкът изхвърча от монокъла. Той заби пръсти в земята и се опита да се задържи, но някой го дръпна и го повлече назад. Момчето почувства как някой задърпа ученическата му раница и изпищя.

Мелъри се обърна, спря, после хукна назад към него. Все още държеше шпагата, но не виждаше гоблините и не знаеше с какво си има работа и какво да прави.