Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 54

Проходът към следващите зали беше направен толкова тесен, че раменете ми докосваха стените и се наложи да вървя на една страна като някакъв рак. Освен това, прекалено наплашен от разказите за пробудилото се зло от костите на огрите, аз често спирах и се вслушвах в тишината. За мое щастие тишината си оставаше тишина, не чувах никакви странни и необясними звуци. Минах покрай първата факла, после покрай втората, третата. Коридорът все така едва забележимо водеше нагоре и аз започнах все повече да се притеснявам, че се движа в неправилната посока, въпреки че картата показваше точно нея. Осмото ниво, доколкото можех да си представя, би трябвало да се намира по-ниско от първото, а не над него. Над мен беше Заграбия, а не дълбините на гробниците. Спрях до седмата факла и се опитах да я извадя от гнездото й. Безполезно занимание — седеше като излята и дори не мръдна. Мракът да я отнесе, и без нея ще намеря пътя!

Изкачването свърши, коридорът зави под прав ъгъл и ме изведе на малка площадка с две разклонения. Тук беше също толкова светло, колкото и в първата зала, и нямаше нужда да проверявам картата, помнех накъде трябва да вървя.

* * *

Пътят до стълбите, водещи към второ ниво, ми отне шест часа. И съвсем не е много, като се замислиш. Честно казано, първо ниво не ме впечатли особено. Не мога да излъжа, че чак съм се разочаровал, но слуховете за Храд Спайн се оказаха излишно преувеличени. Никакви зъби, глиги, гладни усти, вечен мрак и други подобни стандартни страхотии и ужаси аз, слава на Сагот, не срещнах. Много се надявам, че и за целия останал път всичко ще е толкова скучно и унило. Всъщност от първо ниво не би трябвало да се очаква нищо друго. На първо дори хората никога никого не са погребвали, той е по-скоро нещо като антре, а и нивата на огрите са доста далеч от тук, а Портите на трето ниво надеждно защитават горните нива от дълбочинното зло. Погребенията на хората започват на второ и в по-малка степен на трето ниво (където мъртвите били погребвани около Портите). Е, и на шесто ниво, където лежаха костите на воините-герои. Гробът на Грок, намиращ се на осмо ниво, беше по-скоро изключение от правилото.

Цялото първо ниво се оказа плетеница от зали, коридори и стаи. На два пъти се обърквах, след което проверявах картата и се връщах, за да търся правилното разклонение. Навсякъде ме посрещаха скучни стени от сив базалт, без никакви украси, а понякога и доста небрежно обработени. Три пъти се натъквах на стълби, които водеха надолу, в мрака, но разумно избягвах да се спускам по тях. Не се знаеше накъде биха ме извели, освен това в картите нямаше и дума за тях. Четири пъти спирах и си почивах, унилостта и полумракът на това място навяваха смъртна тъга, очите и главата безмилостно боляха, краката отичаха, и когато стигнах до търсената стълба, въздъхнах почти с облекчение.