Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 26

— Хвърли… раницата… и двете — с хриптене ме посъветва Кли-кли.

Аз с облекчение хвърлих раницата му настрани, после свалих от гърба си и моята и веднага ми стана по-лесно да бягам. Бих хвърлил и ризницата, но за това трябваше да спра, а спирането в този момент си беше директен път към стомаха на звяра.

Звук на флейта… и точно секунда по-късно й отговори друга.

— Те са две! — изпищя Кли-кли.

Точно в този миг Миралисса завърши заклинанието и храстите вдясно от пътя се раздвижиха, отваряйки проход.

— Насам! — извика елфийката.

Нямаше нужда да ни уговаря втори път. Веднага щом се махнахме от пътеката, храстите се затвориха зад нас, а стъпканата трева като с магия се изправи, сякаш никой никога не е стъпвал отгоре й. Отрядът се оказа в елхова гора, където бяхме заобиколени от непрогледна тъмнина. Примигна розова светлина и по цялото ми тяло пробягаха мравки.

— Сега сме невидими, но да не рискуваме, легнете! — заповяда Миралисса. — Кли-кли, твоят народ знае защитни заклинания, на Х’сан’кор магията на елфите не действа. Помагай!

— Не мога — изхленчи уплашеният гоблин. — Знам съвсем малко, само каквото ме е научил дядо!

— Просто направи това, което можеш! — яростно изсъска елфийката и разпиля във въздуха някакъв прах.

Кли-кли кимна и се завъртя. Изминаха десет дълги секунди и Кли-кли рухна на тревата, а светът за миг светна в розово. Не знам какво беше това, но Миралисса кимна одобрително.

— Добре, а сега не мърдайте и дори не дишайте. В момента за Флейтите вие сте само корени на дървета. Поне за минута…

Последните думи ги прошепна съвсем тихо.

Страхотно се прецакахме. За Х’сан’кор практически нищо не се знае, което е съвсем естествено — тези, които са ги срещали, обикновено на никого нищо не казват (поради внезапната си смърт). Така че всичко, което знаем за Ужасните флейти, го знаем от страховитите легенди на елфите и гоблините за тайнствени горски чудовища, както и няколко гравюри с трупове на Флейти (аз лично все още нямах представа как изглежда тази твар). Двете намерени тела на Х’сан’кор, от особено смели трапери, навлезли в дълбините на Златната гора, били продадени за луди пари (едното тяло го взел Ордена, а другото го купил някакъв колекционер). Също така, преди около триста години, един особено смел и глупав барон от Пограничната зона организирал лов за Х’сан’кор. Половината отряд загинали, но накрая успели да хванат създанието живо. Докато маговете на Ордена бързали с потекли лиги към барона, Флейтата не стояла със скръстени ръце, а счупила клетката, където била затворена, след което избила всичко живо в замъка и в съседното село. А после изчакала маговете и убила почти всички. Оказало се, че бойната магия изобщо не й действа, така че загубите били трима адепти и седем помощника. За щастие, сред представителите на Ордена имало и един архимаг, който убил чудовището, като му стоварил на главата близката мелница.