Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 88

Томи мълчеше с напълно безстрастно изражение. Вятърът рошеше червената му коса, а очите му се бяха присвили зад очилата. Той гледаше Стюарт неотлъчно, а рамото му почти докосваше това на Марклин.

Стюарт бе извън себе си от гняв.

— Говориш за целесъобразност, но не говориш за живот и смърт, моето момче! Как можа да го направиш? Как можа да убиеш Аарън?!

Тук гласът му изневери и мъката му изби силна и чудовищна като гнева му.

— Бих те унищожил, ако можех — каза Стюарт. — Но не мога да сторя подобно нещо и може би затова смятах, че и ти не си способен! Ти обаче успя да ме изненадаш, Марк.

— Стюарт, това си струваше всяка жертва. А и каква би била една жертва, ако не е морална?

Това ужаси Стюарт, но какво друго можеше да стори Марклин, освен да потърси подобно оправдание? Томи трябваше да каже нещо и ако го направеше, щеше да отстоява твърдо позицията си.

— Просто ликвидирах онзи, който може да ни спре — каза Марк. — Това е всичко, Стюарт. Мъчно ти е за Аарън, защото го познаваше.

— Не говори глупости — отвърна Стюарт горчиво. — Мъчно ми е за пролятата кръв на невинни заради твоята чудовищна глупост! Да, точно така. Нима смяташ, че смъртта на такъв човек ще остане неотмъстена от ордена? Въобразяваш си, че познаваш Таламаска, въобразяваш си с твоя извратен млад мозък, че можеш да я опознаеш само за няколко години? Не, ти си успял да откриеш само организационните й слабости. И цял живот да прекараш в ордена, пак няма да го опознаеш. Аарън беше мой брат! Ти уби мой брат! Ти ме провали, Марк. Провали и Томи. Провали и самия себе си! Провали и Теса.

— Не — рече Марк, — не е вярно и ти го знаеш. Виж ме, Стюарт, погледни ме в очите. Ти остави на мен да доведа Лашър, остави на мен да изляза от библиотеката и да организирам всичко. На Томи също. Нима смяташе, че цялата тази схема е възможна без нас двамата?

— Не мислиш ли, че пропускаш нещо много важно? — попита Стюарт. — Ти се провали. Не спаси талтоша и не го доведе тук! Твоите хора са глупаци.

— Стюарт, бъди по-търпелив с нас — обади се Томи. Говореше съвсем спокойно и делово. — В началото говорихме, че това не може да бъде постигнато, без някой да заплати с живота си.

— Никога не сме говорили подобно нещо.

— Нека ти напомня — продължи Томи монотонно, — че ние трябваше да лишим Юри и Аарън от възможността да се намесят и да изличим всички доказателства за раждането на талтош в семейство Мейфеър. А как да бъде постигнато това по друг начин? Стюарт, ние няма защо да се срамуваме от действията си. Целта ни прави всичко останало крайно незначително.

Марклин отчаяно се опита да потисне въздишката си на облекчение.

Стюарт гледаше ту него, ту Томи, ту бледите вълнисти хълмове. Накрая вдигна очи към върха на Гластънбъри Тор. Обърна им гръб и сведе глава, сякаш се молеше на някое свое лично божество.

Марклин се приближи към него и много колебливо положи ръце на раменете му. Вече бе доста по-висок от Стюарт, който се бе смалил с остаряването. Марклин се наведе към ухото му и прошепна:

— Стюарт, жребият бе хвърлен, когато се отървахме от учените. Няма връщане назад. А лекарят…