Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 49

— Силия, моля те, кажи на Мона Мейфеър и на Майкъл Къри, че съм в Англия и съм в безопасност. Скоро ще се свържа с тях. Трябва много да внимавам. Предай съболезнованията ми на Беатрис Мейфеър. Изпращам й цялата си обич.

— Ще им кажа.

Той затвори телефона. И да бе казала още нещо, не я чу. Потъна в тишината. Меките пастелни цветове на спалнята като че успяха да го успокоят за миг. Светлината озаряваше красиво огледалото. Стаята миришеше на чисто.

Отчуждение, липса на вяра както в щастието, така и в останалите. Рим. Аарън идва. Аарън е изличен от живота — не от миналото, а от настоящето и от бъдещето. Напълно.

Не знаеше колко дълго стоя така.

Струваше му се, че е стоял като вкоренен до тоалетката много, много дълго. Усети, че Аш, високият мъж, влезе, но не за да му попречи да говори по телефона.

Топлият му съчувствен глас внезапно успя да се докосне до дълбоката ужасна скръб, която изпълваше Юри.

— Защо плачеш, Юри?

Този въпрос бе изречен с чистотата на дете.

— Аарън Лайтнър е мъртъв — отвърна Юри. — Така и не му се обадих да му кажа, че се опитаха да ме убият. Трябваше да му кажа. Трябваше да го предупредя…

Откъм вратата се чу леко дрезгавият глас на Самюъл:

— Той е знаел, Юри. Знаел е. Нали ми каза как те е предупреждавал да не се връщаш тук, че могат да дойдат за него всеки момент.

— Да, но…

— Не се обвинявай, млади приятелю — рече Аш.

Юри усети как големите паяковидни ръце лягат нежно на раменете му.

— Аарън… Аарън беше мой баща — рече Юри някак монотонно. — Аарън беше мой брат. Аарън ми беше приятел. — Мъката и вината кипяха в него и ужасният страх от смъртта почти го скова. Не можеше да повярва, че този човек вече го няма, че не съществува, но мисълта лека-полека ставаше все по-възможна, по-реална и по-необратима.

Сякаш отново беше дете с майка си, в онова селце в Югославия. Стоеше до трупа й на леглото. Тогава бе познал толкова силна болка; непоносима болка. Стисна зъби, защото се страхуваше, че ще завие нечовешки.

— От Таламаска са го убили — рече той. — Кой друг може да е? Лашър е мъртъв. Не го е сторил той. Те са виновни за всички убийства. Талтошът уби жените, но не и мъжете. Таламаска са го сторили.

— Аарън ли уби талтоша? — попита Аш. — Той ли бе баща му?

— Не. Но той се влюби в една жена и сега и нейният живот е напълно разбит.

Искаше да се заключи в банята. Всъщност не беше наясно какво иска да направи. Да седне на мраморния под със свити колене и да плаче.

Но тези две странни същества нямаше да го пуснат. Загрижени и уплашени, те го завлякоха в дневната и го настаниха на дивана. Високият много внимаваше да не нарани рамото му, а джуджето хукна да приготви чай. Донесе им кекс и бисквити на една табла. Скромна, но пък изкусителна храна.

На Юри му се струваше, че огънят гори твърде бързо. Пулсът му се бе ускорил. Чувстваше, че се облива в пот. Свали дебелия си пуловер, като го издърпа грубо през главата и това събуди силната болка в рамото. Чак тогава се усети, че отдолу няма нищо, седеше гол до кръста с пуловера в ръце. Облегна се назад и прегърна пуловера, чувстваше се неловко от голотата си.