Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 47

Юри беше поразен. Джуджето се оказа право — той наистина бе очарован от това същество, беше изгубил здравословния си скептицизъм и недоверие, но пък нали в това бе тайната на всяко очарование? Да бъдеш лишен така всепоглъщащо от обичайното отчуждение и недоверие, че последващото възприемане бе нещо като интелектуален оргазъм.

— А какво писмено слово не те разсмива? — попита Юри.

— Съвременният жаргон — отвърна високият. — Реализмът в литературата и журналистическата реч, изпълнена с разговорни думи. В тях наивизмът често липсва почти напълно. Те са чужди на всякакъв формализъм и са крайно сбити. Начинът, по който хората пишат днес, е като писък на свирка в сравнение с песните, които се пееха навремето.

Юри се засмя.

— Мисля, че си прав — рече той. — Но това не се отнася до досиетата на Таламаска.

— Така е. Както вече казах, те са мелодични и забавни.

— Е, има документи и документи. Та значи ти смяташ, че не знаят за теб.

— Почти съм сигурен и докато слушах разказа ти, ставах все по-уверен, че вероятността да знаят за мен е нищожна. Но продължавай. Какво се случи с този талтош?

— Опитаха се да го отведат и умряха заради това. Мъжът, който уби талтоша, уби и двамата от Таламаска. Преди това обаче те се опитаха да вземат Лашър под своя опека, ако може така да се каже, загатнаха, че имат женски талтош и от векове търсят мъжки, за да ги съберат. Загатнаха и че това е главната цел на ордена. Тайна и окултна цел. Това подейства особено зле на Аарън Лайтнър.

— Разбирам защо.

Юри продължи:

— Талтошът, Лашър, като че не беше изненадан от всичко това; сякаш го знаеше. Дори в предното му въплъщение Таламаска се бе опитала да го отведе от Донелайт, вероятно за да го чифтосат с женска. Но той не им повярвал и не тръгнал с тях. Тогава е бил свещеник. Дори се е смятал за светец.

— Свети Ашлар — каза джуджето много сериозно, гласът му като че извираше не от сбръчканото му лице, а от набития му торс. — Свети Ашлар, който винаги се завръща.

Високият сведе леко глава, но дълбоките му лешникови очи зашаваха напред-назад по килима, сякаш се опитваше да разчете заплетените ориенталски шарки. Вдигна поглед към Юри, все така със сведена глава, и тъмните му вежди засенчиха очите.

— Свети Ашлар — каза той тъжно.

— Вие ли сте този Ашлар?

— Аз не съм светец, Юри. Имаш ли нещо против да те наричам по име? Да не говорим за светци, ако обичаш…

— Но, разбира се, наричайте ме Юри. А. аз мога ли да ви наричам Аш? Но аз попитах всъщност вие ли сте този Ашлар? Онзи, когото наричат светец? Нали казвате, че сте преживели векове! Сега седите в този салон, огънят пращи, а сервитьорът чука на вратата, за да ни донесе напитките. Трябва да ми кажете. Не мога да се предпазя от собствените си събратя от Таламаска, ако не ми кажете и не ми помогнете да разбера какво всъщност става.

Самюъл се смъкна от креслото и тръгна към нишата.

— Юри, иди в спалнята, моля те. Не бива да те виждат — рече той и мина наперено покрай него.