Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 50

Дочу нещо. Малкият му бе донесъл бяла риза, все още опакована в картон от пералнята. Юри я взе, отвори картона, разкопча я и я навлече. Беше му много голяма. Сигурно беше на Аш. Но той нави ръкавите, закопча няколко копчета и почувства облекчение, че вече не е гол. Ризата беше удобна — като огромна пижама. Пуловерът падна на килима. По него още имаше полепнали трева и пръст.

— А аз се мислех за много благороден — заговори отново, — като не му се обаждам. Да не го притеснявам. Мислех си, първо да зарасне раната и да се пооправя, тогава ще говоря с него, ще му кажа, че съм добре.

— Но защо Таламаска ще убива Аарън Лайтнър? — попита Аш. Той се бе върнал в креслото си и седеше, сключил ръце между коленете си. Отново бе изправен като бастун, странен и много красив.

Юри като че беше изпаднал в безсъзнание и виждаше този момент за първи път. Видя простата черна каишка на часовника на китката на Аш и самия златен дигитален часовник. Видя и червенокосия гърбушко до прозореца, който сега бе леко открехнат, защото огънят гореше много буйно. Почувства как леденото острие на вятъра нахлува в стаята. Видя как огънят кърши снага и съска.

— Защо, Юри? — попита отново Аш.

— Не зная. Надявах се да грешим, че те не са замесени дотолкова във всичко това, че не са убили невинни хора, че става дума за някаква ужасна лъжа или нещо подобно. Не можех да повярвам, че имат женски талтош. Беше немислимо да са били движени от подобна жалка цел. О, не исках да те обидя…

— … разбира се.

— Искам да кажа, че вярвах, че техните цели са възвишени, че цялата им история е изключително чиста — орден учени, които записват и изучават, но никога не се намесват заради егоистични причини; изследователи на свръхестественото. Бил съм глупак! Те убиха Аарън, защото той знаеше всичко. Затова искат да убият и мен. Те трябва да дадат възможност на ордена отново да се занимава с обичайните си дела, да не се тревожи за всичко това. Те ще наблюдават метрополията. Ще ми попречат да проникна там с всякакви средства. Сигурно подслушват телефоните. Не мога да се обадя там или в Амстердам и Рим, дори и да искам. Прихващат всеки факс, който изпратя. Никога няма да свалят гарда, няма да спрат да ме търсят, докато не ме видят мъртъв.

Тогава кой ще им се противопостави? Кой ще разкаже на останалите? Кой ще разкрие ужасната тайна на братята и сестрите — че орденът е зло… че старата максима на католическата църква вероятно е истина. Всичко свръхестествено, което не е от Бога, е зло. Да откриеш мъжки талтош! Да го събереш с женска…

Той вдигна глава. Аш изглеждаше тъжен. Самюъл се бе облегнал на вече затворения прозорец и сбръчканото му лице също изглеждаше тъжно и притеснено. „Успокой се, помисли си Юри, подбирай си думите. Не изпадай в истерия.“

— Ти говориш за векове, Аш — продължи той. — Така, както останалите говорят за години. Тогава и този женски талтош в Таламаска може да е живял векове. Може това да е била единствената им цел. Още от мрачните времена се простира зловеща мрежа, която носи толкова зло, че съвременните хора дори не могат да я разберат! Твърде просто е — всички тези глупави мъже и жени търсят просто едно същество — талтош, създание, което да може да се чифтоса с партньорката си така бързо и успешно, че неговият вид бързо да завладее целия свят. Чудя се какво прави онези невидими и тайнствени Старши така сигурни в себе си…