Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 43

„Кларидж“. Познаваше хотелите по света, но никога не бе виждал този. Не бе отсядал в Лондон другаде, освен в метрополията, където сега обаче не можеше да отиде.

— Ти си ранен, моят приятел ми каза — рече високият мъж, приближи се до него и го погледна отгоре толкова мило, че страховитият му ръст не породи никакъв страх. Подобните на пипала на паяк ръце се вдигнаха и протегнаха, сякаш, за да види лицето на Юри, мъжът искаше да го хване с ръце.

— Добре съм. Улучи ме куршум, но твоят приятел го извади. Щях да бъда мъртъв, ако не беше той.

— Да, той ми каза. Знаеш ли кой съм аз?

— Не, не зная.

— Знаеш ли какво е талтош? Аз съм такъв.

Юри не отговори. Това бе не по-малка изненада за него от съществуването на малките хора. Талтош означаваше Лашър — убиец, чудовище, заплаха. Беше твърде шокиран, за да може да проговори. Взираше се в лицето на мъжа и си мислеше, че ако не бяха ръцете, той щеше да прилича на човек, на много висок човек.

— За бога, Аш — обади се джуджето и си изтупа панталоните. — Престани.

Огънят вече бе буен и разкошен. Джуджето седна в едно меко и леко безформено кресло, което изглеждаше изключително удобно. Краката му не стигаха до земята.

Беше невъзможно да прочетеш нещо по силно сбръчканото му лице. Наистина ли беше толкова ядосан? Гънките на плътта унищожаваха всяко изражение. Всъщност само гласът му изразяваше всичко и ярките очи, които се разширяваха само от време на време, когато говореше. Червената му коса много подхождаше на нетърпеливия му нрав. Той забарабани с късите си пръстчета по облегалките на креслото.

Юри тръгна към дивана и седна сковано в самия му край. Високият мъж отиде до камината и се загледа в огъня. Юри се сдържаше да не се втренчи в него.

— Талтош значи — прошепна той. Гласът му звучеше съвсем спокойно. — Талтош. И защо искаш да говориш с мен? Защо искаш да ми помогнеш? Кой си ти и защо дойде тук?

— Ти видя ли другия? — попита високият мъж, като се обърна и погледна Юри почти срамежливо, с широко отворени очи. Щеше да е почти поразително красив, ако не бяха ръцете. Кокалчетата на пръстите му приличаха на възли.

— Не, не съм го виждал — каза Юри.

— Но знаеш със сигурност, че е мъртъв?

— Да, знам го със сигурност — отвърна Юри.

Джудже и гигант. Не му беше смешно от това положение, но изведнъж му се стори ужасно забавно. Уродливостта на това същество го караше да изглежда някак дори по-приятно. А уродливостта на малкия човек му придаваше опасен и злобен вид. Нима и двамата бяха дело на природата? Тук имаше нещо далече надхвърлящо струпването на случайности и съвпаденията.

— А този талтош имаше ли приятелка? — попита високият. — Имам предвид друг талтош, женски.

— Не, той имаше връзка с жена на име Роуан Мейфеър. Казах на приятеля ти за нея. Тя е негова майка и любовница. В Таламаска такива като нея ги наричаме вещици.

— Аха — обади се джуджето, — и ние така ги наричаме. В тази история са замесени много могъщи вещици, Ашлар. Цял род. Остави човека да ти разкаже всичко.