Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 275

— И?

— Но съдържанието й, Ашлар! Това са богохулства. И то изписани на латински в стила на олтарна книга. Та ти си създал безумни езически притчи, изпълнени с похот и чудовищни извращения! Ашлар, така трябва да се оформя единствено евангелие или псалтир! Що за демон те е обзел, че да напишеш тези безсрамни истории за магии, и то по този начин?

— Но отец Колумба ще види тези думи и ще осъзнае, че те са самата истина! — обявих аз.

И все пак вече осъзнавах всичко много добре. Нямаше смисъл да се съпротивлявам. Като ме видя така съсипан, Ниниан се облегна в стола, скръсти ръце и се взря в мен.

— От деня, в който влязох в дома ти — каза той, — аз познах твоята откровеност и доброта. Само ти си в състояние да направиш такава глупава грешка. Откажи се от нея; остави тази история веднъж завинаги! Отдай изключителния си талант на по-подходящи цели.

Целия ден и цялата нощ мислих над думите му. Опаковах внимателно книгата си и отново я дадох на Ниниан.

— Аз съм твой игумен в Донелайт — казах му. — По официално назначение. Това ще е последната заповед, която ще получиш от мен. Отнеси книгата на отец Колумба и му кажи, че съм решил да тръгна на поклонение. Не знам колко време ще трае, нито къде ще ида. Както сам разбра от книгата ми, моят живот е много дълъг. Може и никога да не се срещнем отново, но трябва да замина. Трябва да видя света. Единствено Господ знае дали някога ще се върна на това място и в Неговото лоно.

Ниниан се опита да протестира, но аз бях непреклонен. Знаеше, че така или иначе скоро трябва да тръгне за Айона, затова се опита да ме спре с думите, че нямам разрешение от Колумба да замина. Скоро обаче осъзна, че изобщо не ме е грижа за това.

И така, той най-сетне тръгна на път с охрана от петима човеци. Взе и моята книга.

Повече не я видях до онази нощ, когато Стюарт Гордън я извади на масата в своята кула в Съмърсет.

Не зная дали изобщо е стигнала до Айона.

Подозирам, че все пак е стигнала и може би е останала там много години, докато всички, които са били наясно какво представлява или са знаели кой е авторът и защо е написана, са си отишли от този свят.

Така и не разбрах дали отец Колумба я е прочел. Напуснах Донелайт в нощта след заминаването на Ниниан.

Свиках всички свещеници-талтоши в църквата и ги накарах да залостят вратите. Хората можеха да си мислят каквото щат. И наистина — това ги направи неспокойни и подозрителни.

Казах на моите свещеници, че заминавам.

Казах им, че съм изплашен.

— Не зная дали постъпвам правилно. Вярвам, че е така, но няма как да зная със сигурност — рекох им аз. — Страхувам се от човеците, които ни заобикалят. Страхувам се, че всеки момент могат да се обърнат срещу нас. Ако ни връхлети буря, ако пламне мор, ако ужасна болест повали децата на най-могъщите семейства — всеки повод може да ги накара да въстанат срещу нас. Те не са нашият народ! Бях глупак да вярвам, че можем да живеем мирно сред тях. Всеки от вас да постъпи както намери за добре, но моят съвет, като ваш лидер още от времето на изгубената земя, е да се махнете оттук. Търсете спасение в някой далечен манастир, където не знаят за природата ви, помолете да ви разрешат да се уедините там. Но напуснете долината.