Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 264

И накрая аз се съгласих — поради една-единствена причина. Чувствах, че няма никакво значение дали той ще ми повярва. Онова, което имаше значение, бе, че той беше съзрял душата ми.

Майкъл, ти знаеш, че това е много важно в историята на Лашър — когато е живял по времето на крал Хенри, той е искал да повярва, че има душа, и не е могъл да приеме, че не може да стане Божи служител като истински човек. Аз добре познавам тази ужасна дилема. Всички, които по един или друг начин са аутсайдери, я познават. Когато стане дума за някаква легитимност — било на душата, на гражданството, на принадлежността — ние копнеем да ни считат за пълноценни личности, тъй като сме не по-малко ценни същества от всеки друг.

За това копнеех и аз и направих ужасната грешка да приема съвета на Колумба. Забравих истината.

Там, на Айона, аз приех християнската вяра. Бях покръстен, покръстиха се и синовете ми. Проведе се и съответният ритуал, но за мен и синовете ми той не беше нищо повече от церемония. На онзи отдалечен от мъглите на Шотландия остров ние се превърнахме в талтоши-християни.

Прекарах много дни в манастира. Изчетох всички книги в него. Бях омагьосан от изображенията в тях и скоро започнах да им правя копия. С официално разрешение, разбира се. Преписах един псалтир, после евангелие. Изумявах монасите с типичната за талтошите страст, с която се отдадох на това занимание. С часове рисувах странни зверове в най-ярките цветове. Разсмивах свещениците с части от поезията, която бях преписал. Бяха много впечатлени от степента, в която владеех латински и гръцки.

Кое общество би било по-близо до това на талтошите? Монасите бяха като деца, които са отказали да станат възрастни и служеха на игумена като на свой господар, а чрез него — на самия Бог, на разпнатия Исус, който бе умрял за тях.

Това бяха много, много щастливи дни.

Постепенно започнах да забелязвам, че мнозина езически благородници се обръщат към християнството, което им предлагаше пълно опрощение. Всичките ми страдания добиха смисъл в контекста на Христовата мисия да ни спаси от грехопадение. Всички ужаси, които бях видял, само бяха укрепвали и подготвяли душата ми за този момент. Моята чудовищност, чудовищността на всички талтоши, беше приета от тази църква, защото всички бяха добре дошли в нея, без значение от род и раса. Това бе напълно отворена вяра и ние можехме да бъдем покръстени с дух и вода, да се обречем на бедност, целомъдрие и послушание така, както и човеците.

Строгите правила, които изискваха дори от миряните порядъчност и ограничения, щяха да ни помогнат да обуздаем силното ни желание да създаваме потомство, ужасяващата ни слабост към танците и музиката. Музиката обаче нямаше да изгубим съвсем; именно в аскетизма на монашеския живот, който за мен олицетворяваше християнския живот, ние щяхме да изпеем най-великолепните си и жизнерадостни песни.

С две думи, ако църквата ни приемеше в лоното си, всички наши минали и бъдещи страдания щяха да добият смисъл. Нашата обичлива природа щеше да разцъфне. Нямаше да има нужда да се крием зад притворство. Църквата нямаше да позволи да бъдем насилвани в езически обичаи. А онези, които вече се страхуваха от ражданията, като мен, защото бяха изпатили много и бяха видели с очите си смъртта на мнозина млади, можеха да се обрекат на Господ и да живеят в целомъдрие.