Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 263

Всъщност бях обзет от необикновено спокойствие. Като че отново бях открил изгубената земя, само че сега бяха важни покаянието и аскетизмът. Но в тях имаше хармония — вяра в безкрайната благодат на самото съществуване.

Манастирът беше келтски и по нищо не приличаше на бенедиктинските манастири, които по-късно превзеха цяла Европа. Беше обграден от кръгла стена — наречена валум — и приличаше на укрепление. Монасите живееха в малки прости хижи, някои от които не бяха широки и десетина крачки. Църквата не беше голяма, а паянтова дървена постройка.

И все пак това бе комплекс от сгради, който хармонираше силно с обкръжаващата го среда. Това бе място, в което можеш да слушаш на спокойствие песента на птиците, да се разхождаш, да размишляваш, да се молиш и да разговаряш с обаятелния, дружелюбен и изключително внимателен отец Колумба. Той бе човек с кралска кръв, а и аз самият отдавна бях крал. Нашите владения бяха в северните земи на Ирландия и Шотландия. Този свят човек също бе очарован от мен — от искреността на талтоша, от глуповатия ми навик да преминавам веднага на въпроса, от лекотата, с която се възпламеняваше ентусиазмът ми.

Скоро Колумба ме убеди, че строгият монашески живот и усмиряването на плътта са ключ към любовта, която християнството изискваше от човека. Тази любов не беше чувствена, тя бе духовно извисена и не можеше да бъде изразена чрез телесното.

Той мечтаеше да покръсти моето племе, моя клан. Мечтаеше да ме ръкоположи за свещеник на моите хора.

— Но вие не знаете какво говорите — казах му аз. А после, под защитата на тайнството на изповедта, аз му разказах историята на дългия си живот, нашата тайна и чудотворния начин на нашето рождение, как мнозина от нас живеят дълго във вечна младост, стига някой инцидент или бедствие да не ги убие.

Все пак не му разказах всичко. Не му казах, че някога съм бил водачът на огромните ритуални кръгове около Стоунхендж.

Но останалото му признах — дори за изгубената земя и че от столетия живеем в долината, като сме заменили тайното си съществуване с измамата, че сме човешки същества.

Той ме изслуша с голямо вълнение. После каза нещо изумително:

— Можеш ли да ми докажеш всичко това?

И тогава осъзнах, че не мога. Единственият начин един талтош да докаже, че е талтош, бе да се съвкупи с друг и да създаде поколение.

— Не — отвърнах аз, — но ти ни огледай по-добре. Виж какъв е ръстът ни.

Колумба не прие този довод, по света имало много високи хора.

— Хората знаят за твоя клан от години. Ти си крал Ашлар от Донелайт и всички те познават като мъдър управник. Ако наистина вярваш в подобни неща за себе си, то е защото дяволът ги е създал във въображението ти. Забрави ги. Обърни се към Бог и се опитай да следваш повелите му.

— Попитай Ниниан — казах му аз. — Всички от моето племе са толкова високи.

Но той вече бе чувал за много високите пикти от Шотландските планини. Като че ли измислената от самия мен хитрина действаше безотказно!

— Ашлар — каза ми той. — Не се съмнявам в твоята доброта. Но пак те моля, приеми съвета ми — откажи се от тези илюзии, защото те идват от дявола.