Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 218

Понякога, но много, много рядко, някой талтош извършваше престъпление. Или се съвкупяваше без разрешение и раждаше нов талтош, който по някаква причина не беше желан. Както и нарочно да нарани смъртоносно друг. Но това се случваше много рядко. Само съм чувал за подобни неща. Никога не съм ги виждал с очите си. Тези изгнаници обаче биваха отвеждани в Британия с големи лодки и оставяни там да умрат.

Всъщност ние не познавахме смяната на сезоните, затова за нас дори лятото в Шотландия си беше смъртоносна зима. Измервахме времето единствено в лунни месеци, нямахме никаква представа за година.

Разбира се, има легенди по целия свят за време, когато още не е имало луна.

Това бе легендарното време преди началото на времето — или поне ние така си мислехме, но никой не си го спомняше.

Не мога да кажа колко дълго съм живял на тази земя, преди да бъде разрушена. Помня колко силна бе миризмата на талтошите там, но за нас тя бе естествена като въздуха. Едва по-късно започнахме да я различаваме от човешката.

Помня Първия ден, както го помнят всички талтоши. Родих се, майка ми ме обичаше, стоях с часове с нея и с баща ми, говорехме, а после отидох до високите скали точно под ръба на кратера, където седяха белокосите, които говореха ли, говореха. Аз суках от майка си дълги години. Знаех, че млякото ще пресъхне, ако жената не позволи и на други да сучат от гърдите й, и после няма да се появи, докато тя не роди отново. Жените не искаха млякото им да спира и обичаха да кърмят мъжете с него; това им доставяше върховно удоволствие, сученето, дразненето на зърната. Беше обичайно да легнеш с някоя жена и сученето бе своеобразно продължение на любовта. Семето на талтошите беше бяло, разбира се, като семето на хората.

Жените естествено също сучеха от други жени и дори се подиграваха на мъжете, че техните зърна не пускат мляко. Но и нашето семе се смяташе за нещо като мляко, не толкова вкусно, но по свой начин хранително и добро.

Сред мъжете имаше нещо като игра — да намерят някоя сама жена, да скочат върху нея и да сучат млякото й, докато другите не чуят протестите й и не ни разпъдят. Но никой не си и помисляше да направи друг талтош с тази жена! И ако тя наистина не искаше да сучем млякото й, ние спирахме след известно време.

Жените също понякога нападаха така друга жена. Най-вече красотата на жената събуждаше жаждата към този вид удоволствие, както и личните качества. Ние винаги сме имали различни индивидуалности, макар че всички през повечето време бяхме в добро настроение.

Имахме много обичаи, но не си спомням да е имало закони.

Смъртта сполиташе талтошите единствено при нещастни случаи. Ние сме игриви по природа, физически силни и безстрашни. Мнозина умираха при инциденти — падаха от някоя скала или пък се задавяха с парче праскова например. Някои биваха нападани от диви гризачи, които отваряха рани, чието кървене не можеше да бъде спряно. Талтошите рядко, даже почти никога, не чупят костите си като млади. Но щом кожата ни загуби бебешката си мекота и в косите се появят няколко бели косъма, тогава можем да загинем, ако паднем от скалите. Мисля, че повечето талтоши умираха именно на такава възраст. Сред нас имаше белокоси, руси, червенокоси и чернокоси. Малцина бяха със смесен цвят на косата и, разбира се, младите бяха многократно повече от възрастните.