Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 215

Креслата тук бяха дори по-меки и по-големи, създадени за удобство.

Отново се събраха около масата, само че този път тя беше много ниска, отрупана с десетина малки блюда със сирена, ядки, плодове и хляб, с които щяха да се подкрепят през идните часове.

Но Роуан искаше само голяма чаша студена вода.

Майкъл бе сложил очилата си с рогови рамки и по-изтърканото сако от туид. Беше се привел над новия брой на „Ню Йорк Таймс“.

Чак когато двамата седнаха при него, той вдигна очи от вестника, сгъна го и го остави встрани.

Не й се искаше той да сваля очилата. Изглеждаха й трогателни. Внезапно й хрумна една мисъл, която я накара да се засмее — най-много би й харесало да бъде и с двамата.

Смътни образи на тройка в леглото проблеснаха в ума й, но знаеше, че такива неща не свършват добре, а и не си представяше, че Майкъл ще се съгласи да участва в подобно нещо. Най-хубаво беше да мисли за нещата така, както се бяха наредили в момента.

Имаше още един шанс с Майкъл. Беше сигурна в това, каквото и да мислеше той. Не биваше да захвърля единствената любов, която някога бе имала значение за нея. Трябва да е достатъчно зряла и търпелива за всички аспекти на любовта, за сезоните й. Да бъде спокойна и уверена, че когато щастието отново дойде, ако изобщо дойде, тя ще разбере.

Майкъл бе свалил очилата, облегна се назад и опря глезена на единия си крак на коляното на другия.

Аш също се бе отпуснал в креслото си.

„Ние сме триъгълник“, помисли си тя. И само аз съм с голи колене и съм свила крака на една страна, сякаш имам нещо за криене.

Това я разсмя. Усети аромат на кафе и чак сега видя, че каната и една чаша са точно пред нея.

Обаче Аш се пресегна първи и постави чашата в ръката й. Той седеше от дясната й страна, по-близо, отколкото в самолета. Всички бяха по-близо един до друг. И отново очертаваха равностранен триъгълник.

— Моля просто да ме оставите да говоря — каза Аш внезапно. Отново бе събрал ръце като за молитва и бе опрял върховете на пръстите си под долната си устна. Веждите му се смръщиха съвсем леко, после се отпуснаха и той заговори някак тъжно: — Трудно ми е, много ми е трудно, но искам да го направя.

— Разбирам — отвърна Майкъл. — Но защо искаш да го направиш? Нямам търпение да чуя историята ти, но това би ли си струвало болката, която ще ти причини?

Аш се замисли за момент и Роуан с мъка видя потрепването на ръцете му и притеснението, изписано по лицето му.

— Защото искам да ме обичате — каза Аш тихо.

Роуан отново остана безмълвна, дори малко нещастна.

Но Майкъл просто се усмихна по обичайния си открит начин и каза:

— Кажи ни всичко, Аш. Хайде… просто го направи.

Аш веднага се засмя. После всички замълчаха, но тишината не беше тягостна.

След малко той започна своя разказ.

Двайсет и пет

Всички талтоши се раждат със знание за много неща — факти от историята, легенди, някои песни, нужни за изпълняването на определени ритуали. Знаят майчиния си език и езиците, които майка им е чувала, наследяват основните познания на майката, а вероятно и допълнителните.