Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 165

— Стюарт няма да се върне тук. Той има достатъчно мозък. Слушай сега, Томи. Това е окончателното ми решение. Ще остана до началото на церемонията, ще поднеса почитанията си, ще побъбря с някои от членовете, такива работи. После се махам! И отивам на среща с вещиците Мейфеър. Майната им на Стюарт и Теса.

— Добре, ще дойда с теб.

— Така е по-добре. Това е вече умна приказка. Моят практичен Томи се върна.

— Тогава поспи. Не казаха кога ще ни повикат. А ти ще караш.

Деветнайсет

Най-високата стая в кулата. Юри седеше до кръглата маса и гледаше димящия китайски чай в чашата пред себе си. Обреченият сам бе направил чая. Юри не искаше да го докосне.

Познаваше Стюарт Гордън, откакто бе постъпил в Таламаска. Беше вечерял безброй пъти с него и Аарън. Бяха се разхождали заедно в градината, ходеха заедно до Рим. Аарън говореше много свободно с Гордън. Вещиците Мейфеър това, вещиците Мейфеър онова. А ето че сега Гордън го бе предал.

Защо Аш все още не го убиваше? Какво полезно можеше да им каже вече, какво от думите му можеше да не е заразено с лудостта му? Бе почти сигурно, че негови помощници са били Марклин Джордж и Томи Монохан. Но орденът щеше да разкрие дали това е вярно. Юри се бе свързал с метрополията от селото и още щом чу гласа на Елвера, започна да плаче. Елвера бе вярна. Елвера бе добра. Юри знаеше, че пропастта, зейнала между него и Таламаска, вече е започнала да се затваря. Ако Аш беше прав, заговорът бе малък, всъщност Старшите изобщо не бяха замесени, а в такъв случай Юри трябваше да е търпелив. Трябва да изслуша Стюарт Гордън, за да разкаже в Таламаска какво е научил тази нощ.

Търпение. Аарън би искал това. Аарън би искал да научи историята, за да я запише за останалите. А Майкъл и Роуан, нима те нямаха право да узнаят фактите? А и Аш — този мистериозен Аш. Той бе разкрил предателството на Гордън. Ако не се бе появил на Спелинг стрийт, Юри щеше да приеме твърденията на Гордън, че е невинен, и глупавите лъжи, които му пробутваше в кафенето.

Какво ли си бе наумил Аш? Той беше завладяващ. Сега и Роуан, и Майкъл виждаха това. Виждаха забележителното му лице, спокойствието му, пълните с обич очи. Не биваше да забравят, че той е заплаха за Мона, за всеки от семейство Мейфеър. Юри се опитваше да не мисли за това. Точно сега имаха огромна нужда от Аш. По някакъв начин той бе поел контрола над цялата операция. Какво ли щеше да стане, ако се оттегли и остави Гордън на тях? Те нямаше да могат да го убият. Дори нямаше да могат да го изплашат, или поне Юри смяташе така. Той не знаеше колко много Роуан и Майкъл мразят Гордън. Те бяха неразгадаеми. Вещици. Вече бе уверен в това.

Аш седеше на отсрещната страна на кръга, подпрял чудовищните си ръце на старата дървена маса. Гледаше Гордън, който седеше точно до него. Не го мразеше, Юри не виждаше и следа от омраза в изражението на Аш. Но там нямаше и състрадание. Нямаше я нежността, която Аш проявяваше към всички, към абсолютно всички останали.