Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 166

Роуан Мейфеър и Майкъл Къри седяха от двете страни на Юри и слава богу. Той не би издържал да е близо до Гордън. Майкъл беше гневен, изпълнен с подозрения. Роуан бе запленена от Аш. Юри беше очаквал това. Точно в момента обаче Майкъл не бе очарован от никого.

Юри не смееше да докосне чашата си. Със същия успех тя можеше да е пълна и с човешка урина.

— От джунглите на Индия — каза Стюарт и отпи от собствения си чай, в който бе налял доста уиски. — Не знам точно откъде. Не познавам Индия. Знам само, че местните казвали, че тя е там от вечни времена, бродела от село на село. При тях дошла преди войната, говорела английски и не остарявала. Жените в селото започнали да се плашат от нея.

Бутилката с уиски стоеше в средата на масата. На Майкъл Къри явно му се пиеше, но вероятно и той не искаше да се докосне до питиетата, предложени от Гордън. Роуан Мейфеър седеше със скръстени ръце. Майкъл Къри бе опрял лакти на масата. Той седеше по-близо до Стюарт, очевидно се опитваше да го разбере.

— Мисля, че една фотография промени всичко. Някой снимал цялото село, заедно. Някакъв храбрец с триножник и огромна камера. Тя била на тази снимка. Един млад мъж откри фотографията сред вещите на покойната си баба. Образован мъж, на когото преподавах в Оксфорд.

— И той знаеше за Таламаска?

— Да, не говорех много на студентите си за ордена, освен на тези, които искаха да чуят…

— Като онези момчета — каза Юри.

Той видя как очите на Стюарт просветнаха, сякаш самата светлина бе проблеснала.

— Да, като онези момчета.

— Кои момчета? — попита Роуан.

— Марклин Джордж и Томи Монохан — каза Юри.

Лицето на Стюарт остана твърдо. Той вдигна чашата с две ръце и отпи.

Уискито миришеше на лекарство, отвратително.

— Те ли ти помогнаха в това? — попита Юри. — Компютърният гений и момчето, което знае латински.

— Аз направих всичко — каза Стюарт, без да поглежда Юри. Не поглеждаше към никого. — Искате ли да ме изслушате, или не?

— Те са ти помогнали — повтори Юри.

— Нямам какво да кажа по въпроса — отвърна Гордън и хвърли на Юри смразяващ поглед. После отново се втренчи в празното пространство, а може би и в сенките по стените.

— Да, били са тези двамата — настоя Юри, въпреки че Майкъл му направи знак да замълчи. — Ами Джоан Крос, Елвера Флеминг или Тимоти Холингшед?

При споменаването на тези имена Стюарт направи жест на отвращение. Едва ли осъзнаваше как може да бъде интерпретирано това по отношение на момчетата.

— У Джоан Крос няма и капка романтика — каза Стюарт внезапно, — а Тимоти Холингшед винаги е бил надценяван заради аристократичния си произход. Елвера Флеминг е стара глупачка! Не ме питай вече за тях. Няма да ви кажа нищо за своите помощници. Няма да ги предам. Ще умра с тази тайна, можете да сте сигурни.

— Та значи този млад човек в Индия ви е писал, господин Гордън, така ли? — попита Аш търпеливо, с изненадващо хладно изражение.

— Да, всъщност ми се обади, и каза, че има интересна загадка за мен. Каза, че можел да я доведе в Англия, ако я поема веднага щом пристигне. Обясни, че можела да се грижи за себе си, макар че на моменти не изглеждала с всичкия си. Никой не успявал да я анализира напълно. Говорела за времена, непознати на хората около нея. Когато направил проучвания, с цел да я изпрати у дома, той открил, че тя се е превърнала в легенда в тази част на Индия. Имам документи за това. Пазя писмата ни. Всички са тук. В метрополията, разбира се, има копия от тях. Но оригиналите са тук. Всичко ценно за мен е в тази кула.