Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 132

Энн Райс

Мери Джейн кимна усмихната и повдигна вежди. Беше с някакво сиво-виолетово червило, страхотно. „Господи, аз съм вече жена“, помисли си Мона. „Мога да си слагам такива работи, ако искам.“

— О, можеш да си слагаш каквото решиш — рече Мери Джейн. — Аз имам цял шкаф пълен с козметика. Леля Беа ми купи нещата от „Сакс“ на Пето авеню и от „Бергдорф Гудман“ в Ню Йорк.

— О, много мило от твоя страна. — Тя четеше мисли, трябваше да внимава.

Еужения бе извадила малко телешко от хладилника, съвсем тънки резени, които Майкъл беше отделил за Роуан. Сега ги пържеше, както той я бе научил, с гъби и лук на тънки резени, които бяха готови — замразени в малка найлонова торбичка.

— Господи, ухае невероятно — рече Мери Джейн. — Не исках да ти чета мислите, извинявай.

— Не ми пука, няма значение. Нали и двете знаем, че е лесно да се объркаш и да се получи недоразумение.

— О, абсолютно — потвърди Мери Джейн.

После погледна отново към Мона така, както я бе погледнала горе на верандата. Седяха точно една срещу друга, както Мона бе седяла с Роуан. Само че сега бяха с разменени места. Мери Джейн се загледа в сребърната вилица и внезапно замръзна, присви очи и погледна Мона.

— Какво има? — попита я Мона. — Гледаш ме като че има нещо лошо.

— Всички те гледат, щом си бременна, нали така?

— Знам, но ти ме гледаш по-странно. Другите ме гледат някак любящо и дори с апробация, но ти…

— Какво е апробация?

— Одобрение — обясни Мона.

— Трябва да се образовам малко — поклати глава Мери Джейн и остави вилицата. — Какъв е този мотив на среброто?

— Сър Кристофър — каза Мона.

— Мислиш ли, че е късно да стана начетена?

— Не, ти си много умна и можеш да наваксаш. Освен това вече си образована. Само че по различен начин. Била си на много места. А аз никога не съм носила отговорност.

— Аха, наистина искам да съм си аз. Нали знаеш, че убих човек? Бутнах го през един пожарен изход в Сан Франциско. Той прелетя цели четири етажа надолу и си разби главата в паважа.

— Но защо го направи?

— Ами опитваше се да ме нарани. Би ми хероин, опита се да ме изнасили и искаше да станем любовници. Беше гаден сутеньор. Блъснах го от аварийния изход.

— Преследваха ли те?

— Не — поклати глава Мери Джейн. — На никого не съм казвала за този случай.

— И аз не бих — отбеляза Мона. — Но подобна сила не е нещо необичайно в това семейство. Как мислиш, колко ли момичета са се отървали от този сутеньор?

Еужения им сервираше, без да им обръща внимание. Телешкото изглеждаше добре — кафеникаво и сочно, с лек винен сос.

Мери Джейн кимна.

— О, нито една. Идиотки.

Еужения постави пред тях студена салата от картофи и грах със зехтин и чесън, още един от специалитетите на Майкъл Къри. После пльосна една лъжица от нея в чинията на Мери Джейн.

— Имаме ли още мляко? — попита Мона. — Какво ще пиеш, Мери Джейн?