Читать «Вещиците: Полунощ» онлайн - страница 709

— Той те лъже. Завладява съзнанието ти.

— Не ми говори така! — изсъска тя. — Това не е кураж от твоя страна, а чиста глупост. — Облегна се назад и се опита да се успокои. А преди бе обичала този човек! Дори сега не искаше да го нарани. — Не виждаш ли как ще свърши всичко това? — попита спокойно. — Ако мутацията успее, той ще е в състояние да се множи. Ако клетките могат да бъдат присадени на други човешки тела и започнат да се делят, ще се промени цялото бъдеще на човешката раса. Говорим за край на смъртта.

— Същата древна заблуда — каза горчиво Аарън. — Същата стара лъжа.

Тя се усмихна, защото видя, че той губи самообладание, и каза:

— Твоята лицемерна набожност ме изморява. Науката винаги е била ключът към всичко. Вещиците са били винаги просто учени. Черната магия е прераснала в наука. Мери Шели е видяла бъдещето. Поетите винаги са го виждали. И децата на третия ред в киното знаят това, когато гледат как доктор Франкенщайн създава чудовището си и издига тялото към мълнията.

— Това е ужасно, Роуан. Той е промил съзнанието ти.

— Не смей да ме обиждаш така — изсъска тя и се надвеси над масата. — Стар си и не ти остава много. Обичам те заради онова, което ми даде, и не искам да те наранявам. Но не ме изкушавай, не изкушавай и него. Казвам ти самата истина.

Той не й отговори. Беше изпаднал в някакво неестествено спокойствие. Малките му бадемовидни очи изведнъж станаха непроницаеми за нея и тя се учуди на силата му. Усмихна се.

— Нима не ми вярваш? Не искаш ли да напишеш това в досието? Видях го в лабораторията на Лемли, когато зърнах онзи зародиш, свързан с десетките пластмасови тръбички. Така и не разбра защо убих Лемли, нали? Знаеш, че аз го направих, но не знаеш защо. Лемли ръководеше един проект в Института. Крадеше клетки от живи зародиши и ги използваше за транспланти. Прави се и на други места. Разбираш какви възможности отваря това, нали? Но представи си експерименти с клетки от Лашър, клетки, които са издържали и са били преносители на съзнание милиони години.

— Искам да се обадиш на Майкъл и да го помолиш да се прибере.

— Майкъл не може да го спре. Само аз мога. Нека остане там, вън от опасност. Нали не искаш и той да умре?

— Чуй ме. Можеш да затвориш съзнанието си за това същество. Можеш да скриеш мислите си чрез просто усилие на волята. Има техники, които са по-стари от всички религии на земята, и ни учат как да се предпазваме от демони. Той чете в ума ти само онова, за което мислиш в момента. Не е по-различно от телепатията. Опитай и ще видиш.

— И защо да го правя?

— За да си дадеш време. Да си осигуриш време за морално решение.

— Не, ти не разбираш колко мощен е той. Никога няма да разбереш. И не знаеш колко добре ме познава. В това е ключът — той ме познава. — Тя поклати глава. — Не искам да изпълня желанието му. Наистина не искам. Но той е просто неустоим, не разбираш ли?

— Ами Майкъл? Какво стана с мечтата ти за медицинския център?

— Ели беше права — каза Роуан, облегна се на стената и отново зарея поглед нанякъде. Светлината в бара леко намаля. — Ели знаеше. Тя носеше кръвта на Кортланд във вените си и можеше да вижда бъдещето. Може би са били само неясни форми и чувства, но тя знаеше. Не биваше да се връщам. Той използва Майкъл, за да се погрижи да се върна. Знаех, че Майкъл е в Ню Орлиънс, и се върнах точно заради това, като някаква разгонена кучка!