Читать «Вещиците: Полунощ» онлайн - страница 708

— Той е също толкова естествен, колкото и ние с теб — отвърна тя. — Това се опитах да ти кажа.

— За нас той е чужд, като огромно насекомо, Роуан. Би ли създала подобно нещо? Това не е предопределено да стане.

— Предопределено. А мутацията предопределена ли е? Всяка минута, всяка секунда, клетките мутират.

— Но в някакви граници. В някаква предвидима посока. Котката не може да полети. На човек няма да му пораснат рога. Има някаква схема в нещата и ние посвещаваме живота си на нейното изучаване. Тя е изумителна и грандиозна, но той не е част от нея.

— Така твърдиш ти. Ами ако няма никаква схема? Ако има само процес, само мултиплициращи се клетки и неговата метаморфоза е също толкова естествена, както когато една река излезе от коритото си и наводни ниви, къщи и хора? Както когато комета се удари в земята…

— А ти не би ли се опитала да спасиш човеците от този потоп? Нима няма да се опиташ да ги спасиш от огъня на кометата? Е, добре. Казваш, че той е естествен. Нека тогава кажем, че ние сме нещо повече от естествени. Ние се стремим към нещо повече от простия процес. Нашите ценности, състрадание, способността ни да обичаме и да създаваме подредени общества, ни правят нещо повече от естествени. Той не храни никакво уважение към това, Роуан. Виж какво е сторил със семейство Мейфеър.

— Създал го е!

— Не, не мога да приема това. Не мога!

— Все още говориш религиозно, Аарън. Говориш за някакъв закоравял морал. Не разполагаме с никаква стабилна логическа почва, на базата на която да го осъдим.

— Напротив. Не може да няма такава. Чумата също е естествена, но не би пуснала бацилите от епруветката, за да унищожиш милиони, нали? Роуан, за бога, нашето съзнание е образовано чрез плътта, от която произлиза. Какви щяхме да бъдем, ако не можехме да изпитваме физическа болка? А това същество никога не е получавало и най-малката рана. Никога не е било измъчвано от глад, нито е било пришпорвано от нуждата да оцелее. Той е просто лишен от морал интелект, и ти го знаеш. Знаеш го. Ето защо го наричам неестествен — тъй като не мога да открия по-подходяща дума.

— Да, колко поучително — каза тя. — Разочароваш ме. Надявах се в замяна на предупреждението ми да ми дадеш някакви аргументи. Надявах се да укрепиш духа ми.

— Не се нуждаеш от моите аргументи. Погледни в душата си. Знаеш какво се опитвам да ти кажа. Той е просто един лазарен лъч, завладян от амбиция. Той е бомба със самосъзнание. Пусни го тук и светът ще плати за това. Ще станеш майка на бедствие.

— Бедствие — прошепна тя. — Каква хубава дума. — Колко крехък изглеждаше Аарън. За първи път годините му личаха толкова много — в дълбоките бръчки по лицето, в меките торбички под бледите умоляващи очи. Изведнъж й се стори много слаб и лишен от обичайните за него грация и сладкодумие. Само един старец с побеляла коса, който се взираше в нея, изпълнен с детско изумление. Без никакво обаяние.

— Знаеш какво може да означава това, нали? — каза Роуан изморено. — Ако успееш да се отървеш от страха.