Читать «Вещиците: Полунощ» онлайн - страница 53

Майкъл не можеше да я гледа. Щом искаше да си върви, да върви. Искаше тя да си тръгне. Не искаше да знае точния ден и час, в който детето му щеше да бъде убито.

Завладя го ужас. Всичко около него беше сиво. Нищо нямаше добър вкус, нито изглеждаше добре. Сякаш метален мрак бе обгърнал света и всички цветове и усещания бяха избледнели. Той знаеше, че Джудит страда, но не можеше да й помогне. Всъщност не можеше да спре да я мрази.

Мислеше си за онези сестри в училище, които пляскаха момчетата с опакото на ръката; помнеше тяхната нехайна власт, нехайна жестокост. Разбира се, това нямаше нищо общо, казваше си. На Джудит й пукаше, Джудит беше добър човек. Тя правеше онова, което смяташе, че трябва да направи. Но сега Майкъл се чувстваше също толкова безпомощен, както когато сестрите обикаляха коридорите като чудовища в черни раса и мъжките им обувки трополяха по полирания дървен под.

Джудит се изнесе, докато Майкъл беше на работа. Сметката за аборта в бостънска болница дойде седмица по-късно. Майкъл изпрати чека на посочения адрес. И никога повече не видя Джудит.

След това дълго време бе сам. Никога не бе търсил сексуални преживявания с непознати. Но сега дори се страхуваше от това и избираше партньорки съвсем рядко, и то с огромна дискретност. Беше станал крайно предпазлив. Не искаше да изгуби и други деца.

Разбра, че не е в състояние да забрави мъртвото бебе, или мъртвия зародиш по-точно. Не че нарочно мислеше за него — беше го нарекъл Малкия Крис, но не искаше никой да знае това — просто започна да вижда ембриони във филмите, които ходеше да гледа, в рекламите на филми във вестниците.

Както винаги, филмите бяха много важни в живота му. Както винаги, те бяха главна, неотменна част от неговото образование. Чувстваше се като в транс в тъмното кино. Усещаше някаква дълбока връзка между онова, което се случваше на екрана, и собствените му мечти и подсъзнание, с непрестанните му усилия да разбере света, в който живее.

И сега той виждаше това, което никой около него не забелязваше: нима чудовищата от киното по онова време нямаха забележителна прилика със зародишите, които всеки ден биваха абортирани из цялата страна?

Да вземем например „Пришълецът“ на Ридли Скот, където малкото чудовище се ражда направо от гръдния кош на човек. Врещящ ембрион, който не променя странния си облик дори и когато расте, като се тъпче с човешки жертви.

Ами „Гумената глава“ на Линч, където отвратителните изчадия, родени от прокълнатата двойка, непрестанно пищяха.

По едно време започна да му се струва, че филмите на ужаса с ембриони са твърде много, за да могат да бъдат изброени. „Кръвно родство“ и „Левиатан“ с онези гърчещи се клонинги, които се раждат като ембриони от шушулки в „Похитители на тела“. Той не можа да понесе тази сцена, когато гледа филма отново в Кастро. Стана и излезе от киното.

Само Господ знаеше колко много филми на ужаса с ембриони бяха създадени. Да вземем например римейка на „Мухата“. Нима пашкулът на главния герой не приличаше на ембрион? Ами „Мухата II“, с онези сцени на раждане и прераждане? Това бе нескончаема тема. А после се появи и „Тиквената глава“, където онзи огромен и отмъстителен демон от Апалачите израства от мъртвия зародиш просто пред очите ти и запазва тази огромна зародишна глава по време на всичките си зверства.