Читать «Вещиците: Полунощ» онлайн - страница 52

Тези думи ужасяваха Джудит. Като че се забиваха в самото й сърце. Още не искаше да става майка, не мислеше, че може да се справи. Почти беше завършила докторската си степен по философия в Бъркли, но все още я чакаше писане на дисертация. А и тялото й не било нещо, което може да бъде използвано просто за да роди дете за някой друг. Самият огромен шок от това да роди едно дете, а после да го изостави бил повече, отколкото можела да понесе. Щяла вечно да живее с вината. А това, че Майкъл не разбирал нейната гледна точка, било крайно болезнено за нея. Тя винаги била разчитала на правото си да абортира нежелано дете. Това била спасителната й мрежа, иначе казано. Сега нейната свобода, нейното достойнство и самият й здрав разсъдък били застрашени.

Някой ден щели да имат дете, бе казала тя, в момент, подходящ и за двамата, защото родителството било въпрос на избор, и никое дете не бивало да идва на бял свят, ако не е обичано и желано и от двамата родители.

Майкъл не виждаше смисъл в тези приказки. Нима смъртта бе по-добра от изоставянето? Как така Джудит щеше да се чувства виновна, ако изостави детето, но нямаше да изпитва вина, ако го убие? Да, и двамата родители трябваше да желаят детето. Но защо само единият от тях да решава дали то ще се появи на белия свят? Не бяха бедни, не бяха болни; това дете не беше плод на изнасилване. Защо, след като те бяха практически женени и със сигурност можеха да се оженят, ако Джудит пожелаеше! Можеха да дадат толкова много на това дете. Дори и да живееше с други хора, какво само можеха да направят за него. Защо, по дяволите, това малко същество трябваше да умре. Колкото и да повтаряха, че още не било човек, то щеше да стане човек, ако Джудит не бе решила да го убие. Нима нероденото дете е по-малко ценно в очите на Господ?

И така, те продължаваха да се лутат, споровете им ставаха все по-ожесточени, все по-всеобхватни, люшкаха се между личното и философското без никаква надежда за развръзка.

Накрая Майкъл изрови и последния си окоп. Ако Джудит само родеше детето, той ще го отведе със себе си. И тя нямаше да ги види никога повече. И той ще направи всичко, което тя пожелае в замяна. Ще й даде всичко, което има и което тя смята за ценно. Плачеше, докато я умоляваше.

Джудит беше съсипана. Майкъл беше избрал детето пред нея. Опитваше се да купи тялото й, страданията й, нещото, което растеше в нея. Не можеше да понася повече да е в една къща с него. Тя го прокле заради нещата, които й бе казал. Прокле цялото му минало, невежеството му и най-вече неговата изумителна грубост към нея. Да не би той да си мисли, че за нея е лесно да стори онова, което е решила? Но всичките й инстинкти й говорели, че трябва да прекъсне този брутален физически процес, че трябва да угаси тази частица живот, който никога не е имал значение и който се е залепил за нея, расте въпреки волята й и разрушава обичта на Майкъл към нея и техния съвместен живот.